На 13 септември се възпоменава тържественото освещаване на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим, издигнат от св. равноапостолен Константин Велики и неговата майка - св. равноапостолна царица Елена.
Интересна е историята на построяването на този храм. След кръстната смърт на Спасителя свещеното място на Неговите страдания дълго било поругавано от езичниците. Когато римският император Тит завладял Йерусалим през 70 г., той разорил града и разрушил храма на Соломон на планината Мория, не оставяйки камък върху камък, както предсказал това Господ Иисус Христос в беседата с учениците (Марк. 13:1-2). По-късно ревностният езичник император Адриан (117–138) построил на мястото на разорения от Тит Йерусалим нов град, който нарекъл на свое име – Елий-Адриан, и забранил да наричат града с предишното му име.
Светият Гроб Господен по негово разпореждане бил засипан с пръст и камъни и на това място поставили идоли, а на Голгота, където бил разпнат Спасителят, през 119 г. бил построен храм в чест на Венера. Пред нейната статуя принасяли жертви и извършвали езически обреди, съпровождани от оргии.
Във Витлеем, на мястото, където се родил Спасителят от Пречистата Дева, нечестивият император поставил идола на Адонис. Всичко това той правел съвсем преднамерено, за да заличи от паметта на хората спомена за Христа и никога повече да не припомнят местата, където Той е живял, поучавал, пострадал и възкръснал в слава.
Когато управлението заема св. равноапостолен Константин Велики (306–337), първият римски император, който признал християнската религия, той, заедно със своята благочестива майка царица Елена, решил да обнови Йерусалим и на мястото на страданието и Възкресението на Господ Иисус Христос да издигне нов храм, да очисти от скверните езически култове местата, свързани с паметта на Спасителя и отново да ги освети.
Благоверната царица Елена отпътувала за Йерусалим с голямо количество злато, а св. равноапостолен Константин Велики написал писмо на Патриарх Макарий I (313–323), в което го молел да съдейства на святото дело за обновлението на християнските светини.
Като пристигнала в Йерусалим, св. Елена унищожила всички идолски капища, очистила града от езическите идоли и осветила осквернените места.
Тя копнеела да открие Кръста на нашия Господ Иисус Христос и заповядала да разкопаят мястото, където стоял храмът на Венера. Там открили засипания Гроб Господен и Лобното място, а недалеч от него намерили три кръста и гвоздеи.
За да определят, кой от трите кръста е на Спасителя, Патриарх Макарий заповядал да възложат всеки от кръстовете над един мъртвец, когото в този момент носели към мястото за погребение. И щом докоснали мъртвеца с Христовия Кръст, той веднага оживял. С велика радост св. Елена и Патриарх Макарий издигнали високо Животворящия Кръст и го показали на стоящия там народ.
Св. Елена се разпоредила да започне строителството на голям храм, който да побере зад стените си мястото на разпятието на Спасителя – Голгота и Гроба Господен, които се намирали недалече един от друг, както пише и св. апостол и евангелист Йоан Богослов: На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо. (Йоан. 19:41-42).
Храм „Възкресение Христово” бил строен в продължение на 10 години, и св. царица Елена не доживяла до неговото завършване. След като се завърнала в Константинопол, тя се преставила през 327 г.
За времето, което св. Елена пребивавала в Йерусалим, били построени храмове във Витлеем, на Елеонската планина, в Гетсимания и на много други места, свързани с живота на Спасителя и със събития от Стария Завет.
Завършването на строежа на Новозаветния храма „Възкресение Христово”, наречен „Мартирий” в памет на кръстните страдания на Спасителя, съвпаднало с провеждането на Тирския събор и 30-та годишнина от управлението на равноапостолния император Константин Велики. Затова състоялото се на 13 септември 335 г. освещаване на храма „Възкресение Христово” било много тържествено. В него участвали йерарси на Църквата от много страни: Витиния, Тракия, Киликия, Кападокия, Сирия, Месопотамия, Финикия, Арабия, Палестина, Египет.
На тържеството по случай обновлението на храма били поканени отците от току-що завършилия Тирски събор. В същия ден бил осветен целият град Йерусалим. Паметта за това знаменателно събитие отците на Църквата установили на 13 септември.