-Г-жо Каназирева, мина една година, откакто сте на поста на областен управител, каква е Вашата равносметка. Ако в момента можете да се върнете назад, бихте ли се съгласили отново да заемете позицията?  

-Никога не съм очаквала, че напрежението е толкова високо. Истината е,че мина едва 1 година, но имам чувството, че са минали няколко. Нямам един почивен ден, всяка събота и неделя работя, дори и преди ковид кризата. До този момент обаче се случва, това което си бях поставила като цел  - с реални действия да покажа нещата, които съм говорила години  наред. За това се радвам ,че имам шанса  да покажа, че дори една структура като областна управа, без много правомощия и без стотинка бюджет, може да изпълнява роля в полза на обществото.

Ако ме върнете сега, категорично бих се съгласила да поема тази отговорност. В условия на кризата, в която изпаднахме, областна управа е едно от най-важните звена – координира всички държавни институции, като тя е и свързващото звено между общините.

Много е трудно и изчерпващо, защото всяка дума трябва да бъде премерена, за да не създава паника от една страна,  от друга – да се вдъхва спокойствие, че има достатъчно добра организация. За тази година показах, че проблеми, чакащи дълго време могат да се решат, ако институциите си вършат работата. Един пример е биоцентралата село Труд - години наред протести , а  за месец и половина, действията ни доведоха до резултати. Спря се едно предприятие, което слабо казано, водеше до дискомфрот в хората.

Физически не ни стига времето, да обхванем всички проблеми. Имаме сигнали от стотици граждани, които свикнаха до пускат всичко до нас  – независимо дали решаването им зависи от кметовете или други институции. Доколкото мога се опитвам да ги реша.

-Какви очаквания имахте?

- Очакванията най-вече зависят от човека, който заема този пост. На тази позиция, ако искаш да работиш – можеш! Но може и да си живееш спокойно, без да носиш отговорност, а само да препращаш отговори и сигнали.

- Преди ковид кризата, къде бяха най-многото проблеми, с които се сблъскахте? Като че ли имаше доста такива в екологията?

-Да, в сферата на екологията направихме много, още като започнем със засушаването на Въча и монтирането на измервателна система. Замърсяванията, която пресякохме вече има образувани досъдебни производство и повдигнати обвинения. Спряхме сметището в Ягодово, което 10 години тормозеше хората, и продължаваше въпреки проверките. Споменахме централата в село Труд, кариерите в Белащица и още много примери.

От гледна точка на пътната инфраструктура, успяхме да спасим локалите на пътя Пловдив – Асеновград. Когато встъпих в длъжност имаше само 1 месец, след който изтичаше отчуждителната процедура на над 40 имота. Ако бяхме позволили да изтече този срок – всичко започваше отначало. С много работа спасихме проекта, като успяхме 3 дни преди крайния срок да подпишем всички споразумения.

Хисарският път – там идват хора от цяла България, а пътят не бе пипнат от 30 години. Реализираха се Пазарджишко шосе, работи се по Подбалканския път. Съжалявам, че не може да има по-бързи темпове за Югоизточният обход и Околовръстното.

-Състоянието на Околовръстното е трагично. Докато тече вече процедура за Югоизточния обход, то проблемите по сегашното трасе не изглежда скоро да се решат. Какви са вариантите там?

Имаме две опции: да се ремонтира сега съществуващото трасе, а като тръгне да се разширява след няколко години, те ще потънат, тъй като трасето няма да минава през сегашния път.  Това е проблемът – да се инвестират пари в сегашния път, или да чакаме процедурите за проектиране и изпълнение на ново Околовръстно с всички разширения. Имаше спорове между институциите.

В началото бях скептично настроена за ремонта в сегашния габарит. След разговорите ми с  АПИ за сроковете за евентуално разширение, а особено и с ковид ситуацията, смятам, че трябва да бъде ремонтиран в сегашния габарит спешно, тъй като по този начин не може да съществува.  Там предстоят разговори.

-Друг голям проблем е Летище Пловдив? Има ли надежда за него?

-За съжаление, три пъти се отлага процедурата . Според мен основната вина за това е пандемията, която е пречка и за чуждестранни инвеститори. При сегашната ситуация при хиляди спрени полети, да се инвестира в едно летище – много е рисково.

-Работите с 18 общински кметове – имате ли проблеми с тях и кога се налага да лавирате между тях и държавните институции?

-От самото начало съм казала, че няма да деля кметовете – всеки един  е на всички жители на общината, независимо от политическата принадлежност. Всеки един, който досега ме е потърсил, съм реагирала веднага. Няма проект на община или населено място, който да не е минал веднага през Областна управа за съгласуване. Имам комуникация с всички, имаше и ситуации, при които някои кметовете превишаваха правомощията си – особено в първите месеци на пандемията и залитаха в крайности. Стигна се до известно напрежение с някои от тях,  като отменях някои  от действията им.Смятам, че изгладихме нещата – имах наскоро заседания с всички кметове и решенията са ни стиковани.

Самите те също трябва да бъдат дейни в тази тежка ситуация. Един пример  - липсата на маски в транспорта – градски и междуградски.  Няма как РЗИ и МВР да са навсякъде и да отговарят за всичко. Ако самите кметове не започнат проверки, не можем да успеем да пресечем нарушенията. Трябва да бъдат малко по-активни в контрола на мерките.

-Имахте някои противоречия и спорове с кмета на Пловдив Здравко Димитров, започнаха ли вече се изглеждат нещата?

- Няма лошо да има такива противоречия, като за мен дори са здравословни. Ако всичко е в  една посока, значи нещо не е наред. Ние сме две отделни институции, ние сме контролната и това е най-нормалното. Спорили сме и не сме на едно мнение по доста въпроси, но това е по-добре за начина на взимане на решения. От друга страна - всяко едно действие, особено по време на пандемията, сме го съгласували и сме взимали общо решение.

-Как оценявате работата на „Съюз за Пловдив” в Общинския съвет и като цяло управлението на града през последната година ?

-  Липсват ми важните теми за града. Разбира се, немалка причина за това е  цялата тази извънредна ситуация и пандемията. Досега обаче не е имало много теми, които да породят сериозни дебати. За мен най-важното нещо сега е приемането на Общия устройствен план. Дали ще се намери правилен подход и ще се запазят зелените площи. Това е стратегически документ, който години наред ще определи развитието на града и ще даде насоки за строителството и запазването на зеленината.

Друга важна тема е инфраструктурните проекти и финансирането им. Трябва да има  правилно управление на финансовите средства. Не е въпросът да изтеглиш кредит – това е най-лесното. Въпросът е тези средства,както и тези от бюджета, да бъдат така похарчени , че да решават повече проблеми дългосрочно. Искам да видя как се харчат парите за нова инфраструктура ,а не само да се кърпят стари обекти. Това за мен са важните теми и тепърва ще има дебат. Групата на „Съюз за Пловдив” внася предложения, подкрепя работещи и не подкрепя такива, които не са правилни като политики.

-Как последната година се отрази на Вас в личен план?

-Честно казано, не си спомням такова напрежение. Почти не виждам семейството си.  Синът ми, слава Богу, израсна като отговорно дете -  виждам го  за минути, дори нямам време да се чуем през деня по телефона. Да не говоря за моите родители,с  които се виждаме веднъж в  месеца. Не съм имала един ден почивка – лятото си взех три дни отпуска, в 4:00 сутринта ми се обадиха от Спешна помощ,  че има голям скок на пробите – запалих колата и си тръгнах.

Събота и неделя не почивам – повечето случаи имаме извънредни заседания, или съм на телефона с кметовете, МВР, РЗИ…  Казала съм, че тази година каквото зависи от мен, от човешка гледна точка, аз ще го дам за Пловдив и нашия регион.  Надявам се да го преведем по най-организирания начин и да успеем да се справим по-възможно най-добрия начин.

-Кое е най-голямото Ви притеснения в тази ситуация?

-Моето най-голямо притеснение, което може да се случи, ако започне пациенти да идват масово от други области.  Засега имаме малък процент, но при увеличаване на броя на положителните проби и невъзможност на съседните области да се справят, то ще започне да се отразява и тук.

За нашия регион имаме план и сме предвидили мерки, при проблеми в системата, но ако започне наплив на хора от другите области.  Не знам дали ще успеем да издържим.

-На какво се надявате в условията на тази пандемия?

-Да попаднем в тази вертикала, да започнем да слизаме надолу с положителните проби. Да сме  по-добре организирани и системата да се справя. Надявам се личната дисциплина да е по-висока сред населението. Няма вече среда, която да не е първа линия, навсякъде може да се срещнем с вируса. Винаги човек трябва да подхожда с надежда,  аз винаги съм се стремяла да не се създава излишна паника.

-Друго събитие, което беляза годината са протестите, макар сега и затихнали – какво Ви е мнението за тях?

- В политиката влязох млада – на 28 години и не съм спирала да протестирам. Протестът има различни форми,  освен критика, трябва да има и конкретни мнения и предложения. За дефицита на справедливост в управлението на Пловдив ,неведнъж съм го изтъквала.

Аз мога да говоря само за протестите в Пловдив, защото „основните играчи” ги познавам преди стартирането на демонстрациите. Нито веднъж не бе поискана среща с мен, въпреки че много пъти призовавах – да говорим за Пловдив и региона с конкретни проблеми и предложения.  Ето, например протестът от Труд – поисках среща ,възложих на експертите да се направят анализи, поисках становище и проверки от всички институции.  Всичко това изпратих на здравния министър и резултатът бе налице.

Бях  единствената, която излязох пред протестиращите, чаках ги до 23:00 часа.  Поканих ги,  казах им дадат въпроси, предложения и решения, аз няма от какво да се притеснявам.

За тази една година, откакто станах областен управител – нито веднъж не съм била спирана от никого от София! Никога! Каквато и проверка да направя, какъвто и икономически интерес да настъпя -  никой не ме е спирал. При всяка една моя проверка съм получавала подкрепа и от премиера, и от министри. За мен това беше много знаково. Преди това смятах, че на този пост, ще се дават обструкции – никога не съм получила такава досега…

-Ще участвате ли на изборите догодина под една или друга форма?

- Към момента толкова съм се концертирала в това, което се случва и искам толкова бързо да свърши и то по добър начин за здравната ни система и икономиката, че изобщо изборите не са ми приоритет.

Изтомник: trafficnews.bg