Обикновеният здравец (лат. Geranium macrorrhizum L.) е многогодишно тревисто растение от семейство здравецови. Растението притежава силна миризма, развива дълги хоризонтални коренища с кафяви люспи. Стъблата му достигат височина от 15 до 60 cm. Приосновните листа са дълги до 25 cm дръжки, листните петури са дълбоко дланевидно разделени на 5-7 обратно яйцевидни, назъбени дялове. Цветовете са събрани във връхни съцветия. Тичинките са около 10, два пъти по-дълги от чашелистчетата и прашниците стърчат извън венчето.

Цъфти от ранна пролет в месеците от април до юли. Може да цъфне и в началото на есента. Развива розови или карминеночервени цветове. Събрани са по две в съцветие с дължина на цветната дръжка от 1 до 5 см, отново покрита със жлези. Всяко цветче се състои от 5 чашелистчета, 5 венчелистчета и 10 тичинки, които се извисяват над цвета. Здравецът се среща в полусенчести места на височина до около 2500 м. В световен мащаб е разпространен в Източна и Южна Европа.

Здравецът (род Geranium) включва множество видове, но в българската народна медицина и традиции най-разпространени и използвани са обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum) и кръвният здравец (Geranium sanguineum), който расте диво по сухи тревисти места и се отличава с по-наситено розово-червени цветове.

Действие и приложения

Здравецът понижава кръвното налягане. И двете дроги – листа и коренища, имат основно хипотензивно действие (понижават кръвното налягане), което действие се проявява и при приемане на свежи листа.

Проведени са скринингови експериментални и фармакологични проучвания за хипотензивното действие на различни тотални извлеци от надземната част и от корените на видове здравец, виреещи в нашата страна. Установено е значително хипотензивно действие на спиртните извлеци от билката. Това хипотензивно действие се съчетава с тонизиращо влияние върху сърдечната дейност. Проведени са и обстойни фитохимични и фармакологични изследвания също предимно в насока на хипотензивно действие на голям брой извлеци и в различна степен пречистени фракции от коренищата и надземната част на Geranium macrorrhizum. В експериментални условия изолираните флавоноидни фракции от растението демонстрират значителна хипотензивна активност, както и изразено спазмолитично действие върху гладката мускулатура при опитни животни. Наблюдава се и известно кардиотонично действие, пише здравният сайт Рuls.bg.

В народната медицина коренището на обикновения и на кървавочервения здравец се употребява като затягащо средство при диарии. Това действие на здравеца би могло да се обясни с богатото съдържание в коренището на дъбилни вещества. Воден извлек от коренището на здравеца се използва и външно за компреси при възпаление на кожата, циреи и пр.

Листата на растението се използват за приготвяне на чай, който има успокояващо действие, дължащо се на съдържащите се в него биологично активни съединения като феноли, флавоноиди и етерични масла,  които влияят положително на централната нервна система.

Химичен състав

Освен доминиращия гермакрон в етеричното масло (51,41-62,58% от състава), билката съдържа значителни количества полифеноли (около 21,55% от сухото тегло), от които танини (около 15,77%), фенолни киселини (около 1,53%) и флавоноиди (около 0,55%). Сред флавоноидите основно е установен кверцетинът. Тези фенолни съединения, заедно с гермакрона, обясняват комбинацията от антиоксидантно, противовъзпалително и успокояващо действие, приписвани на растението.

Използваема част

С лечебни цели се използват стръкът и коренището на растението. Надземните части се събират по време на цъфтеж, като с остър нож или сърп се отрязват цветоносните стъбла и приосновните листа на 4-5 cm от върха на коренището. Събирането на коренищата се случва през есента или в ранната пролет преди да се е развило цветоносното стъбло.