Телефонните измамници вече не се ограничават до възрастни хора със стационарни телефони – новата вълна от измами у нас засяга и млади хора с мобилни телефони на възраст около 20 години. Все повече са сигналите за случаи, в които жертвите получават обаждания от непознати, представящи се за служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) и за банкери от Българската народна банка (БНБ). 

Сценарият започва с обаждане от човек, който се представя за полицай – най-често „комисар Петър Димитров Антонов“ от ГДБОП или регионалната структура на МВР. Той уведомява жертвата, че нейното име е замесено във финансова измама и че някой се опитва да изтегли кредит с фалшиво пълномощно от нейно име. Малко след това жертвата получава второ обаждане – този път от „банков служител“, обикновено представящ се като „Антоанета Георгиева“ от БНБ. Служителката настоява, че трябва да бъдат взети незабавни мерки за защита на личните финанси на жертвата.

Целта на измамниците е да убедят човека отсреща да изтегли кредит или да прехвърли свои собствени спестявания към специални, т.нар. „платинени сметки“, които били защитени от държавата. В някои случаи жертвите са карани да сканират изпратен QR код и да извършат преводи в криптовалута. В други – да предадат кеш на място на „служители“, които пристигат в цивилни дрехи. Всичко това се представя като част от секретна операция, целяща да се предотврати престъпление. Жертвата е убеждавана да не разказва на никого, за да не бъде компрометирано „разследването“. Ако се опита да прекъсне разговора, бива веднага набирана отново, за да ѝ се попречи да се консултира с близки или с реалните власти.

Според гл. инспектор Златка Падинкова от Главна дирекция „Национална полиция“ измамниците често използват изтекли бази данни, чрез които разполагат с точни имена, мобилни телефони и имейли на жертвите. Това им позволява да се обръщат към тях по име още при първото обаждане и да изглеждат по-достоверни, пише Нова тв. Освен това се прилага т.нар. телефонен спуфинг – техника, чрез която номерът, изписан на дисплея на телефона, изглежда сякаш идва директно от реална институция като БНБ или МВР. Подобна фалшификация се използва и при електронните писма – имейл адресите изглеждат легитимни, но реално са подправени. В някои случаи жертвите получават и фалшиви документи със символика и логото на БНБ – например удостоверения за открити „защитени“ сметки. От полицията обаче подчертават, че тези документи не са автентични и не трябва да им се вярва.

Най-сигурният знак, че става въпрос за измама, е, ако ви поискат пари – било за „анулиране на кредит“, за „защита на вашите средства“ или за „съдействие на разследване“. Това категорично не е практика нито на ГДБОП, нито на която и да е структура на МВР или БНБ. Ако получите такова обаждане, не се поддавайте на натиска и внушенията, не предоставяйте никаква лична или банкова информация, не сканирайте изпратени QR кодове и не правете преводи. Прекъснете разговора веднага и сигнализирайте на телефон 112 или в най-близкото полицейско управление.

От ГДБОП работят активно по няколко сигнала, свързани с тази схема, като в някои случаи нанесените щети възлизат на десетки хиляди левове. МВР вече проследяват и криптовалутните преводи, както и банковите сметки, въпреки че много често те са регистрирани на името на т.нар. финансови мулета – хора, използвани от измамниците като посредници. Полицията призовава всички граждани да бъдат изключително внимателни и да информират и своите близки – особено по-възрастните – за новите методи на измама, които вече поразяват и млади, мобилни и информирани хора.