Делото за отказ за издаване на строително разрешение за реставрацията, консервацията и адаптацията на баня „Орта Мезар” отново влиза в зала, след като Върховният административен съд отмени решение на Административния съд в Пловдив.

Районната администрация тогава се позова на чл. 145, ал. 4 от Закона за устройство на територията, който гласи, че ако  в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти ,възложителят не  е направил искане за получаване на разрешение за строеж,проектът губи правно действие. Инвеститорът „Бига” ООД има одобрен проект за „Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експониране на баня „Орта Мезар” от 9 септември 2019 г.  Дружеството е поискало издаването на строително разрешение при одобрението на инвестиционния проект, но районната администрация не се е произнесла. На практика това означава мълчалив отказ, но инвеститорът не го обжалвал. Така одобреният инвестиционен проект е загубил правното си действие на 9 септември 2020 г. Затова администрацията на район „Централен” е отхвърлила и второ заявление на инвеститора от 15 декември 2022 г.

С решението си от 6 декември Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от същия съд, но друг състав. Решението е окончателно, а аргументите на ВАС са, че има неизяснена фактическа обстановка, не са обсъдени документите по административната преписка, както и липсват мотиви по чл. 172а, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, тоест в решението не са посочени –  „съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото”.

Ако все пак делото завърши в полза на администрацията на район „Централен”, то инвеститорът отново ще трябва да извърви процедурата за съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство.

БАНЯТА:

Старата обществена баня „Орта мезар” е строена през XVI-XVII в. Намира се в някогашния еврейски квартал „Орта мезар”. Макар че е известна като „Орта мезар”, в турско време се е казвала „Ени хамам” (новата баня). Разположена е на някогашния главен търговски път от Одрин за Перущица, където са се намирали турските махали.

Банята е единична с едноосов план. Ходовата линия е с преходни помещения. От главния впод се преминава от едно в друго пространство – през съблекалня, през хладно помещение (соуклук), през горещо помещение (съджаклък) и се достига до пет къпални (халвети). Достъпът и обслужването на пещта и котлите за топла вода е отвън. Няма функционална връзка между банята и помещението с котлите.

След затварянето на хамама сградата недвижима културна ценност бе ползвана като магазин. Претърпя и пожари и набези на бездомници,

Сградата  паметник на културата бе собственост на бизнесмена Радослав Бозуков, които си отиде без време преди две години.  След кончината му съпругата му Велислава Бозукова и фирма „Бига” ООД се  заеха да реализират мечтата на Радо Бозуков Орта мезар да бъде възстановена.

Проектът предвижда тя да бъде превърната в арт кафе-галерия. Дело е на арх. Илко Николов и неговото студио „Арконт-А”.