В края на миналия век започва  необикновената история на едно приятелство , което продължава вече 40 години. Това е историята на художника Илиян Савков и човека, който не само го открива, но и години наред е неизменна част от неговото творческо и житейско пътуване. Само преди дни Илиян Савков и Димитър Инджов откриха впечатляваща изложба в галерия „Димитър Георгиев“ в Стария град. Сега картините на автора са под един покрив с платна на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Стоян венев, Елисавета Вазова, Генко Генков, Димитър Казаков – Нерон, Цанко Лавренов и др. бележити български художници.

 НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Името на изложбата е „откраднато“ от емблематичния филм от 70-те  „Нещата от живота“ с Роми Шнайдер и Мишел Пиколи, а портретът на двамата е едно от централните платна в експозицията. „Този филм носи урок по екзистенциализъм и той е много силен драматургически. С тези актьори и режисьор буквално разбива. Затова и той е фокусът на тази изложба“ казва Савков, който е почитател на киното от 70-те. За експозицията казва, че е тръгнала като ручейче преди години.

„Когато не мога да заспя гледам филми, нещо ми идва в главата и започвам да скицирам по опаковки, обложки, етикетчета . В началото бяха  Макс Микелсен, Мартийн Шийн, Хю Грант, после Брат Пит. Гледах „Бабел“ – разкошен филм и там ги нарисувах почти всичките. В един момент вдигнах малко формата и Митко Инджов усети, че това ме дърпа и вика - дай сега ще правим една изложба. Той освен колекционер е и продуцент.  Леко ме продуцира, но много финно“ разказва художникът.

„Навремето още когато видях неговите картини, усетих, че това момче е истински художник. Направи ми впечатление как той рисува във всеки един момент. Негови колеги много го хвалеха, но аз винаги съм недоверчив в самото начало, защото много от прехвалените художници се оказаха или слаби художници, или откровени измамници, или чисти плагиати. Но ми направи впечатление, че той живее за изкуството и го обича Случайно се запознах с негова учителка от Английската гимназия. И стана въпрос за него. И тя казва:“ Боже, това момче беше гениално. Всички преподаватели си мислехме, че или ще стане велик физик, или невероятен лекар, или инженер-конструктор, или някакъв химик, или въобще научен работник. Английският му беше перфектен.  Откоряваше се от другите реца, беше изключителен. И в един момент какво му стана? Изведнъж започна да забравя учебния процес. Разбрахме, че по-късно, че е отказал всичко, е станал художник.“

 Направи ми много силно впечатление това, че той рисува денонощно. Само когато спи, рисува сигурно по-малко, защото най-вероятно рисува в главата си, в сънищата си. Започнах по-внимателно да наблюдавам нещата и видях, че може много. Имаше в началото някакви перипетии, защото цял живот са го ограничавали да рисува. Дали с лявата, дали с дясната, ама ни дей с тази ръка, давай с другата ръка. И в един момент му предложих да работим заедно. Той ме попита какви са условията. И аз му казах, че условията са единствено да бъде себе си, да бъде художник, да бъде истински свободен художник, т.е. няма никакви ограничения за тема, за сюжет, за нищо.  А аз ще направя така , че да има време и възможност да работи. Да се чувства свободен творец, това, което е привилегия на много малко художници по света. И така започнахме.

ПО ПЪТЯ

„Това, което истински ме вълнува е да работя много всеки ден. И да има хубави междучасия  като тази изложба в хода на работата.  Опитвам се да нямам прекъсване и да спазвам завета на Салвадор Дали „Художнико работи!“, казва Савков.

Димитър Инджов също не спира да се възхищава от начина, по който художникът се отнася към таланта си.

„Имаше перипетии, имаше ситуации. Преди години пожела да отиде в София. Отиде при интелигентни, приятни хора в един вестник, започна да работи, правеше карикатури, аз ги следях редовно.  Продължихме да работим. В един момент каза, не, това не е за мен. Той е човек, който трудно се вписва в всякакви кълъпи, в всякакви норми. Някой да го превъзпитава, да го ограничава, да му определя - това е нещо невъзможно. Имаше много проблеми в живота си. Опитал съм се винаги да му помагам с каквото мога в всички аспекти. И така полека-лека започнаха нещата да стават все по-добри. И за мен Илиян е един от най-големите живи художници на България. Иван Кирков, с когото бяхме добри приятели навремето ми каза: „Индже, ще знаеш, че това е, може би един от най-добрите  мои ученици, които съм имал, знаеш един от най-добрите. А може впоследствие да се окаже и най-добрият. И така започна нашата одисея. Едно пътуване, за което имам чувство, че пътят е предопределен. А на мен ми е отредено да помагам на този голям автор да  преодолява перипетиите, да ги прескачи и да стигне там, където му е отредена съдбата. Истината е, че големите художници, че големите учени, научни работници, въобще творците, независимо дали са в коя сфера, в музиката, в живописта, в изобразителното изкуство, в поезията, в драмата  са любимите лица на Господ. На тях им е дадено най-много. Затова са любими. Но и  изпитанията за тях са най-големи.

Защото те трябва да се надградят, трябва да се развият, трябва да достигнат там, където другите не могат. За да отворят очите на другите, да им отворят душите, защото това е тяхната мисия в този живот. В тези хора има стаена огромно количество енергия, за  да помагат на нашия свят да не се само унищожи и по някакъв начин да се развива. И аз върша някаква малка миниатюрна частица. Помагам той да оцеле и на такива други като него. Защото смятам, че това е мисия. И то достойна.

ЗА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО И МЕЦЕНАТИТЕ

"Новите филми сякаш не ме дърпат така. И Холивуд се промени много. Странното е, че сега има много повече технически възможности, а някакси липсва нещо. Не знам, човешкото ли изчезна? Киното се превърна в една такова игра, забавление, ентъртеймънт. Спомнете си „Професия репортер“ – тази  покъртителна история на човека, който се отказва от идентичността си. Или пък „Забриски пойнт“  Сега не мога да влеяза в такава емоция. Чужда ми е, не  е моята", коментира Савков.  Старото кино обаче продължава да го изкушава и той прави портрети Катрин Деньов Бунюел, Шон Конъри, Акира Куросава и Тоширо Мифуне и Хю Грант. 

Темата за съвременното изкуство и ролята на меценатите в него обаче е болезнена.

„Да си меценат България не е трудно. То е невъзможно. В този век, и то не само в България, то в целия свят. Аз под меценат разбирам едно, а в настоящето тези наречените меценати се превърнаха в нещо друго. Много от тях са хора, които са купени от определени елити по света, за да се налага една идеология, една теория, която да манипулира обществото, която да приспи обществото“ коментира Инджов и продължава. „Кое е истинското изкуство? Трябва наново да се определи какво е това изкуство. Защото се появиха нови  идеолози. Като започнем още от 1917 година, се появи един художник Марсел Душан, който каза, че изкуството, ако не провокира, ако не шокира, то не е нищо, то не е изкуство. Той отиде в любимата си кръчма, откъсна един писоар, сложи го в една изложбена площ и заяви :“Всяко нещо, което вземем от нашия бит, колело, лъжица, писоар и творецът го сложи в една галерия и го подпише, то вече се превръща в изкуство. И също така заявява: „ Другото изкуство, което го говорят, не е изкуство. То е изкуство за окото. То не събужда мозъците. Не провокира ума на човек. Следователно няма нужда от него“. Това беше тъжно. За някои смешно. Много хора го подцениха. Само че какво се получи? Съвсем наскоро 500 изявени художници и изкуствоведи от цял свят обявиха най-значимото произведение на 20 век, „фонтанът“ на Душан от 1917 година, а него може би най-значимата личност в пластическата култура. За мен това вече е жалко. Ама много жалко.

И сега, когато се размиват границите, всеки идиот, дебил и нахалник, откровен измамник, отива, цапоти някакви неща. Затова казвам, че изкуството трябва да се преопредели - кое е изкуство, кое е кич и кое минава за изкуство, но всъщност не е.  И кои са художници и кои са проектанти, защото някои се занимават непрекъснато само с проекти.

Стигна се до  там, някой да иде да залепи един банан на стената и това да се води за изкуство. Невидима скулптура да се продадат за милиони. Един от учениците на Марсел, а именно  Анди Уорхол, който беше един нелош рекламен дизайнер, рисувайки и рекламирайки супи и кока-кола,  се оказа пророк, когато каза, че ще дойде време, в което всеки ще има своите 15 минути слава. Дори световна слава. И вижте какво се случи. В социалните мрежи всеки лумпен, всеки дебил, всеки идиот се появява и започва да изказва мнение, да дава рецепти, лекарства, как да си излекуваш стомаха, нервите, депресията, как да станеш по-умен. Други си показват всичките голотии,  цялата простотия. В момента всички се стремят към ония 15 минути слава, което е много тъжно. А тази изложба тук е истинска. Тя е наистина качествена, тя е изключителна. В тази изложба художникът показва и талант, и дарба, И същевременно рисува истината. Само, че не каква да е истина, такава, каквато изглежда, а изстраданата истина. И затова е голям художник. И затова се заслужава да се види. Защото, като я видиш, има какво да отнесеш в съзнанието си, в мисълта си, в дума си. Ако не можеш да си купиш картина, поне спомена, защото е голям художник.

ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА 

„Бъди смел и бъди себе си“ така с две думи Илиян Савков обобщава важните неща от живота.

За неговият меценат най-важните неща са любовта във всичките и форми и смирението. „Любовта между хората, любовта към професията, любовта към духовното, любовта към качеството. Другото е смирението. Един човек може да е много умен, може да е много интелигентен, но ако не е смирен, той става опасен“ казва Инджов.

Също бих добавил още две думи- съвест и носталгия.  Защото ако имаш съвест, то тогава ти внимаваш какво правиш. Наблюдаваш за последствията, защото в световната кармична памет всичко се помни. И всичко се връща. Нищо не остава ей така, не минава ей така. И когато човек знае тия постулати, реагира по друг начин.

Носталгията пази нашата памет и не ни позволява да губим идентичността си. Кара те да познаваш историята си, културата си. Не само на своята родина, не само на твоето семейство, но и на цялата човешка цивилизация. И по този начин ти не правиш золуми и проблеми за настоящето и бъдещето. Защото гледаш да се съобразяваш. Защото гледаш да надграждаш.

Доброто ражда добро. Лошото ражда винаги лошо.