На 25 октомври 1902 г. в Пловдив се ражда великият български илюстратор Борис Ангелушев–обновителят на родното книгооформление и създател на хиляди пръснати сред потоците издания илюстрации.

Той е създал само няколко великолепни живописни композиции, но всяка от тях е сред бисерите на изобразителното ни изкуство между които и до днес ненадминатите „Аспарух разбива византийците” (1939) и „Обесването на Васил Левски” (1942). Репродукциите им от десетилетия са в учебниците на българските деца.

Автор на множеството сатирични рисунки и карикатури на антинацистка, политическа и обществена тематика. Изкуствоведите му отреждат голяма роля най-вече за приноса му към илюстрацията на книгата, за което две години след смъртта му, Съюзът на българските художници учредява годишна награда на негово име (1968), възстановена след прекъсване през 2006 г.

Борис се ражда на улица „Гимназиална“ в Пловдив, в къща обитавана години наред от арменци и известна като „Арменската“, недалеч от училището „Кирил и Методий“, в което бащата Христо Ангелушев е учител.

Първите четири години от образованието са в класа на баща му. Борис расте и рисува, но драскулките му са „супермодерни”, изпреварили времето. Баща му за първи път му дава урок, като му рисува малко конче със седло и грива и един вълк, бягащ с глава, обърната назад. Той започна да копира рисунките с животни и любовта към тях не го напусна през целия му живот.

Познати на младия талант представят негови рисунки на Григор Василев, може би най-големия меценат и колекционер на изкуство по това време в България. Истински ценител на талантливите хора, който не остава безразличен към онова, което вижда. Веднага впряга контактите си и чрез Никола Балабанов, който тогава работи в Министерство на образованието.

След предварително положени изпити през 1923 г., Борис Ангелушев получава стипендия и заминава да учи в Германия. Завършва приложна графика в Берлинската академия на изкуствата (1928). Герхард Бамес, един от най-значимите създатели на художническата анатомия за ХХ век разказа, че помнел как младият Ангелушев веднъж изобразил човешка ръка, с такова познание и синтез, че оставил в околните спомен за много силен, невероятен рисувач.

Борис сътрудничи на левия германски печат с карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук в „Дер кемпфер“, „Роте фане“, „Роте фронт“, „Дер кнюпел“, „Ди велт ам абенд“, и др.

Илюстрира най-голямото прогресивно илюстровано издание в света „Арбайте илюстрирте цайтунг“, което излиза на няколко езика и се печата в огромен за времето тираж от над 500 000 бр.

През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев. Автор на многобройни карикатури, осмиващи висши нацистки функционери. В края на 1930- те години създава серия от рисунки на характерни народни типове, изпълнени с черна креда.

През 1940-те години на миналия век са издадени многобройни пощенски марки създадени от Борис Ангелушев, както на принципа на гравюрата, така и с мека четка. Създава и експериментира с нови шрифтове, които по-късно използва в областта на книжния дизайн и илюстрацията.

След 1944 г., заминава на фронта като военен художник. През 1945 г. създава корицата на първия брой на списание „Жената днес“. След 1950 г. илюстрира и оформя книгите „Снаха“ от Георги Караславов, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Септември“ от Гео Милев, „Домашно огнище“ от Елин Пелин, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Немили – недраги“ от Иван Вазов, „Съдбата на човека“ от Михаил Шолохов и др.

Приносът му в развитието и обогатяването на шрифта е огромен. Той казва: „шрифтът е изкуство и важен графичен език“ и на практика го доказва, като борави с много шрифтове и умело ги съчетава със съдържанието и илюстрацията.

Чрез своите многобройни творби и с голямото си майсторство издига шрифта като първостепенен графичен фактор при художественото оформяне на книги, плакати, етикети, марки и др. В началото на 1960-те години се насочва към илюстриране на научнопопулярна и научнофантастична литература.

Автор е на графичния дизайн на първите броеве на списание „Космос“ (1962), „главата“ на в. „Труд“ и др. Носител на много национални награди и ордени. Народен художник от 1962 г. Умира през 1966 г. Творческото му наследство е огромно.

Ангелушев е постигнал неговото изкуство да е в диалог с останалите изкуства за човека, най-вече словото. Може би затова той именно е българският художник, най успешно превел вазовия патриаршески език и елин-пелиновския говор в съответния рисунък.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев