Повече физическа активност намалява вероятността от развитие на рак и изследване при животински модели дава обяснение за това. Според учените движението променя начина, по който тялото използва енергията и прави така, че мускулите да получават повече „гориво“ и оставя раковите клетки с по-малко ресурси за растеж. Изследването е публикувано в сп. PNAS.

Учени от Йейл анализирали как организмът на животни с рак на гърдата или меланом реагира на различни комбинации от храна и физическа активност. Те проследили как се преработва глюкозата и открили, че при активните животни енергията се насочва основно към мускулите вместо към туморите.

След четири седмици животинските модели, които били на мазна диета, но се движели редовно, имали значително по-малки тумори в сравнение с тези на същата диета, които не били активни. Намалението достигало почти 60%.

Открити били и над 400 гена, свързани с метаболизма, които работят по различен начин при активни животни в сравнение с неактивни. Тези промени подсказват, че туморите са преминали в състояние на силен стрес и режим на оцеляване, което ограничава растежа им.

Упражненията влияят върху туморите, като увеличават количеството на определен протеин (mTOR) в тях. Това може да е важен механизъм, чрез който се ограничава растежът на рака, и да помогне при разработването на нови терапии.

Според екипа глюкозата играе основна роля в това как движението потиска развитието на тумори. Въпреки това се подчертава, че ефектът вероятно зависи от това колко дълго и колко често се тренира. Ракът остава сложна болест и не може да бъде предотвратен единствено с физическа активност, напомнят авторите на проучването.

Все пак упражненията могат да увеличат шансовете за избягване на заболяването.

Животни с наднормено тегло, които тренирали две седмици преди да им бъдат имплантирани тумори, развили значително по-малки образувания от тези, които не били активни.

Тези резултати показват, че трябва да се разглежда цялостното влияние на движението върху метаболизма на тялото при рак. Особено важно е, че същите процеси се наблюдават при два различни вида тумори, което подсказва, че ползите от упражненията може да се отнасят до повече видове рак.

Все още не е ясно дали тези механизми работят по същия начин и при хора. Затова учените планират да разширят проучванията си с човешки туморни клетки и с по-точно проследяване на различните видове упражнения и тяхната продължителност. Това би помогнало да се разбере по-добре как физическата активност подпомага защитата на организма.

По-доброто познаване на промените в тялото, причинени от упражненията, може да доведе до нови терапии, особено за пациенти, които не са в състояние да спортуват. 

Източник: Puls.bg