След горещото и сухо лято през 2020 година дойде и есенното равноденствие.

Равноденствието е астрономическо понятие, с което се обозначава моментът от годината, когато пътят на Слънцето по небесната сфера (еклиптиката) пресича небесния екватор.

При астрономическото равноденствие денят и нощта са само приблизително равни по продължителност, като денят винаги е малко по-дълъг, в зависимост от географската ширина. Това се дължи на ъгловия диаметър на Слънцето и пречупването на неговата светлина от атмосферата.

Всяка календарна година на Земята има 2 равноденствия – пролетно и есенно, съответно на 20 или 21 март и 22 или 23 септември. След есенното равноденствие денят започва постепенно да намалява. Това продължава до 22 декември, когато настъпват най-дългата нощ.

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието (както и слънцестоенето) като момент с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

За България за март и декември добавяте 2 часа (UTC+2), а за юни и септември – 3 часа (UTC+3).

За древните култури, които разчитат на биологичния си часовник и определят ритъма на живота си по смяната на сезоните, есенното равноденствие е преломен момент. На такъв ден се извършвали много карнавали, ритуали и дори днес като дати са останали много градски празници. Есенното равноденствие бележи края на активния земеделски сезон, на който трябва да благодарим за даровете на земята. Време е за прибиране на реколтата, съхраняване на семената, отчитане дали годината е била добра или не и правене на запаси за зимата. Градината се почиства, цветята се прибират, луковиците се зазимяват. Определя се земята за есенната сеитба и така се затваря цикълът на живота - изпращаш един сезон с равносметка и подготвяш с надежда друг.

В духовен план есенното равноденствие отново е миг за балансиране. Пиковете на Слънцето през лятното (най-висока точка) и през зимното слънцестоене (най-ниска точка) се редуват с моменти на баланс. През пролетното правим планове, поставяме цели, излизаме навън, на светло.

С настъпване на есенното равноденствие пък идва моментът да си дадем сметка за изминалото лято и всичко, което ни е донесло то като опит, срещи с хора и емоции.