Важни събития са станали на днешната дата 14 март в историята.

На този ден през 1897 година в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.

Това е време на въодушевление и подем и правителствата на България вземат различни мерки, за да осигурят закрилата и развитието на икономиката и на предприемачеството у нас. Протекционизмът е водещ в българската икономическа политика и при всички правителства от този период. Целта била с този Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници да се подкрепи производството и търговията с български дрехи и обувки. За неспазване на закона били предвидени и наказания за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лева. Санкция от 100 до 1000 лв. и затвор от един до шест месеца очаквала всеки фабрикант или търговец, който продава вносни материали за облекло и обувки, вместо такива от българско производство, пише banker.bg

Когато се приема Законът за задължителното носене на местни дрехи и обуща през 1897 г. управлява правителство начело с Константин Стоилов (19 май 1894 – 13 януари 1899 г.). 

Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 г. Стоилов се включва в така наречената "Обединена опозиция“, която разчита на княз Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894 г., когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на коалициенен кабинет от либерали, съединисти и бивши консерватори. С част от тези фракции през юни Стоилов създава Народната партия заедно с печатния ѝ орган – вестник "Мир". Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто народняшко правителство като премиер и министър на вътрешните работи.

Тази партия обединявала голяма част от консерваторите от Северна и Южна България. Същевременно получава силната поддръжка на най-богатите търговско-банкерски кръгове в страната – Гешови, Губиделникови, Бурови, Яблански и други. 

Законът за задължителното носене на местни дрехи и обувки се внася от Иван Евстратиев Гешов и се приема от ІХ Народно събрание. Това е период, в който върви процесът на първоначалното натрупване на капитала и България се насочва по пътя на капиталистическо развитие. Най-голям дял в индустриалното производство по това време заемат хранителната и текстилната промишленост. 

Правителството на Константин Стоилов внася в парламента и други закони в подкрепа на икономиката. Например, Законът за насърчаване на местната промишленост от декември 1894 г. оказва положително въздействие върху темповете на индустриализация и утвърждаване на политиката на протекционизъм в стопанския живот на страната. 

При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на земеделските каси (1895 г.) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894 година. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. След продължителни преговори, в края на 1898 г. Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Народното събрание е разпуснато на 5 март 1899 г., след като през декември 1898 година отказва да одобри правителствения проект за закупуване на Източната железница. Това става повод за Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899 година.

И в следващите години държавната икономическа политика следва прокараната от Стамболов и Стоилов линия на активна защита и насърчаване на търговско-индустриалните интереси на страната. В резултат на това редица български стоки, като тютюн, розово масло и други, преодоляват тесните граници на балканския пазар и излязизат на широкия друм на европейската търговия.  

Ето какви други събития са станали на 14 март в миналото:

1492 г. – Испанската кралица Изабела заповядва да бъдат експулсирани 150 000 евреи, в случай че не приемат християнството.

1697 г. – Последният свободен град на маите Тайясил е завладян от испанския конкистадор Мартин де Урсуа.

1800 г. – Пий VII е избран за римски папа.

1909 г. – Дадена е амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908.

1927 г. – В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа.

1949 г. – Създадена е Висша атестационна комисия за присъждане на Научни степени и звания в България.

1951 г. – Корейската война: Силите на ООН за втори път завземат Сеул.

1958 г. – Асоциацията на звукозаписните компании в САЩ учредява наградата Грами.

1978 г. – Израелските отбранителни сили нахлуват и окупират южните части на Ливан в операция Литани.

1983 г. – Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Съч сформират рок групата Bon Jovi.

1994 г. – Над град Шефилд (Англия) е регистрирана най-продължителната дъга, която можела да се наблюдава в продължение на шест часа.

1995 г. – Космонавтика: Американски астронавт за първи път лети на руски космически кораб, до орбитална станция Мир.

1998 г. – На турнир в Калифорния английският тенисист Грег Руседски поставя световен рекорд за скорост на топката при подаване (240 км/ч).

2000 г. – Стивън Кинг става първият писател, публикувал свое произведение в интернет.

2001 г. – Завършва официалното преброяване на населението в България.

2004 г. – Владимир Путин е преизбран за президент на Русия.

2005 г. – Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, за да демонстрират против военното присъствие на Сирия в Ливан и против правителството, сформирано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.