Важни събития са станали на днешната дата 27 септември в миналото.

На този ден през 1918 година, по време на Владайското въстание, въстаниците обявяват, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република) с председател Александър Стамболийски.

Владайското въстание, познато също като Войнишкото въстание, е въоръжен бунт на дезорганизирани формирования от българската армия, дезертирали след поражението при Добро поле и напредващи към София през септември 1918 г.

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България.

Недоволството на войниците е голямо. На 24 – 25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември бунтовнически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000 – 5000 метежници. Цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден заминават за Радомир, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и фронтът да се стабилизира. Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебание променя своята линия на поведение и Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За председател на временното ѝ правителство въстаниците провъзгласяват Стамболийски, а за главнокомандващ – Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.

По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона, повечето от тях от юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които части на 217-а германска дивизия, прехвърлени от Крим - 4 роти и артилерийска батарея. Частите са разположени между склоновете на Витоша при с. Княжево и района на кв. Захарна фабрика.

На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на 28 септември събитията придобиват драматичен характер. Насочилите се към София около 10 000 въстаници атакуват правителствените сили по линията Княжево - Горна Баня - Бояна, но срещат сериозен отпор. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.

На следващия ден Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, въстаниците в 3 колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го атакуват от всички страни с удар на нож. Привечер настъплението е спряно.

Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят. Рано сутринта на 30 септември преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което бунтът е окончателно потушен.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 27 септември в миналото:

Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части – 30 убити и 98 ранени.

1529 г. – Започва Обсадата на Виена, след като Сюлейман I напада града.

1540 г. – Папа Павел III узаконява, създадения шест години по-рано от Игнаций Лойола, Общество на Исус (йезуитите).

1821 г. – Мексико получава независимостта си от Испания.

1822 г. – Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък.

1825 г. – Пусната е в експлоатация първата в света пътническа железопътна линия между английските градове Стоктън он Тийс и Дарлингтън (40 km).

1854 г. – Параходът Арктик с 300 души на борда потъва. Това е първото голямо бедствие в Атлантическия океан.

1864 г. – Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновския гръцки митрополит.

1877 г. – Руско-турската война (1877-1878): В щаба на руската армия пристига генерал Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен.

1885 г. – В Харков е открит Южноруският технологически институт – първото висше техническо учебно заведение в Русия.

1898 г. – Открита е жп линията Гебедже (днес Белослав) – Варна (15 km).

1903 г. – Избухва Кръстовденското въстание.

1922 г. – Гръцкият крал Константинос I абдикира от трона в полза на най-възрастния си син Георгиос II.

1937 г. – Балийският тигър е обявен за изчезнал животински вид.

1940 г. – Втора световна война: В Берлин е подписан Тристранния пакт – съюзен договор между Нацистка Германия, Фашистка Италия и Японската империя.

1946 г. – XXVI обикновено народно събрание приема Закон за кинокултурата, според който грижата за „правилното ѝ развитие“ принадлежи на държавата.

1959 г. – Около 5000 души умират на главния японски остров Хоншу след преминаването на тайфун.

1962 г. – С Постановление №162 в Търново е основан Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, който по-късно прераства във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.

1964 г. – Комисията „Уорън“ решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година.

1972 г. – На двудневно посещение в Народна република България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску.

1983 г. – Ричард Столман представя проекта GNU за разработване на свободна операционна система, подобна на UNIX.

1996 г. – В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България.

1998 г. – Интернет търсачката на Google обявява, че това е нейният рожден ден.

2000 г. – Съдът официално реабилитира д-р Г. М. Димитров, осъден задочно през 1940-те години за „антидържавна дейност“.

2003 г. – Изстрелян е апаратът на Европейската космическа агенция СМАРТ-1, предназначен за изследване на Луната от лунна орбита.