На днешната дата 24 октомври през годините:

439 г. – Вандалите, предвождани от Гензерих, превземат Картаген и основават свое кралство.

1071 г. – Михаил VII Дука става император на Византия.

1260 г. – Катедралата Нотр Дам дьо Шартр в Шартр, Франция, е осветена в присъствието на крал Луи IX.

1648 г. – Подписан е Вестфалския мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война.

1795 г. – Полско-литовската държава Жечпосполита е окончателно разделена между Австрия, Прусия и Русия.

1851 г. – Английският астроном Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел – естествени спътници на Уран.

1857 г. – Основан е ФК Шефилд, най-старият футболен клуб в света.

1859 г. – Английският кораб Роял Чартър попада на подводни скали недалеч от Ливърпул и потъва – загиват 465 души.

1872 г. – След Арабаконашкия обир турската полиция арестува Димитър Общи.

1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): след Битката при Горни Дъбник, Плевен е напълно обсаден от руската армия.

1885 г. – В Цариград е свикана конференция на Великите сили по източнорумелийския въпрос.

1902 г. – При изригване на вулкана Санта Мария в Гватемала загиват около 6 000 души.

1912 г. – Балканска война: Лозенградската операция завършва с победа за България.

1912 г. – Балканска война: битката при Куманово завършва с победа за Сърбия.

1920 г. – В Канада е въведен сух режим.

1929 г. – Голямата депресия: Нюйоркската фондова борса се срива на 24 октомври, черния четвъртък, което довежда до серия от банкрути и предизвиква световна рецесия.

1935 г. – Италия напада Етиопия.

1944 г. – Съгласно наредба-закон на членовете на Съюза на българските писатели се признава висше образование.

1945 г. – Приет е уставът на ООН.

1947 г. – Индийската провинция Кашмир е обявена за самостоятелна държава от ислямски сепаратисти.

1952 г. – Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер обявява война на Корея, с думите „кръстоносен поход срещу комунизма“.

1960 г. – При взрив на космодрума Байконур, възникнал при изпитването на съветска балистична ракета Р-16, загиват около 90 души, в това число командващия ракетните войски маршал Митрофан Неделин.

1964 г. – Северна Родезия получава независимост от Великобритания и става Република Замбия; Южна Родезия (по-късно: Зимбабве) остава колония.

1971 г. – Тайван е изключен от ООН.

1983 г. – Военни части на САЩ извършват инвазия в Гренада.

1989 г. – Външният министър Петър Младенов подава оставка пред Политбюро на ЦК на БКП, в която обвинява Тодор Живков за външната изолация на България.

1990 г. – Италианският министър-председател Джулио Андреоти разкрива пред италианския парламент съществуването на Операция Гладио, италианската „стей бихайнд“ тайна паравоенна армия на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 1960-те до ранните 1980-те години.

1990 г. – Обявена е декларация за държавен суверенитет на Казахстан.

2003 г. – Конкорд извършва последния си пътнически полет, закривайки ерата на свръхзвуковия авиотранспорт, поне засега.

Крахът на Уолстрийт от 1929 представлява рязък спад на цените на акциите, търгувани на Нюйоркската фондова борса (NYSE), най-големият фондов пазар в света, от 24 октомври до 29 октомври 1929 г. Той слага начало на Голямата депресия, най-голямата икономическа криза на 20 век. „Черният четвъртък“ (24 октомври), „черният понеделник“ (28 октомври) и „черният вторник“ (29 октомври) са дните на най-голям срив.

След Първата световна война Европа излиза изтощена без достатъчно собствено производство, което допринася за годините на невероятен икономически ръст за САЩ, наречени „Бурните Двадесет“. По това време Ню Йорк се превръща в голяма метрополия, а Нюйоркската фондова борса (NYSE) в най-големия фондов пазар в света. Когато Европа се възстановява и намалява драстично количеството на вносни американски стоки, това води до свръхпроизводство в САЩ. Системата за кредитиране и ниските данъци довеждат до спекулативен бум на борсата и милиони американци инвестират в акции, като много от тях теглят кредит от банките. Цените на акциите постоянно растат, но това не отразява реалното състояние на компаниите и се създава икономически балон.

В четвъртък, 24 октомври 1929 г., когато индексът Дау Джонс е 381,17, мехурът се пука и започва паническа продажба на акции на борсата. В този ден инвеститорите продават 12,9 млн. ценни книжа в опита си да се освободят от тях преди съвсем да се обезценят. Индексът Дау Джонс губи 11 % от стойността си. В последвалите дни са продадени още около 30 млн. акции и цените се сгромолясват, а милиони инвеститори са разорени. За една седмица борсова паника пазарът намалява общо с 40 %, а като стойност губи 30 милиарда долара – повече от разходите на правителството през Първата световна война.

Банките, които по-рано охотно финансират покупката на акции с кредити не са в състояние да върнат дълговете си и обявяват банкрут. В същото време предприятията се лишават от възможността да ползват кредити и затварят, предизвиквайки ръст на безработицата.

Борсовият крах от 1929 г. оказва разрушително влияние върху икономиката и става основна причина за Голямата депресия.

Една от последиците на борсовия крах за фондовия пазар на САЩ е създаването през 1934 г. на регулиращ орган – Комисия по ценните книжа и борсите, който разработва норми и правила, призвани да предотвратят подобни сривове. Сред мерките са:

Забранена е покупката на акции без достатъчно налични средства.

Въведена е задължителна регистрация на фондовите борси и брокерите.

Формулирани са правила за сделки чрез пълномощник.

Комисията изисква от търгуваните на открития борсов пазар компании да разкриват значимата бизнес информация .

Борсовият крах от 1929 г. служи за урок на финансовите среди и след него на много фондови борси практикуват спиране на търговията при прекалено бърз спад в котировките. Благодарение на това последствията от борсови крах през 1987 г. например са значително по-леки. 

Причините за кризата лежат във високата степен на либерализация на международния пазар, както и в крайната форма на американския либерализъм по онова време.