Важни събития са станали в миналото на днешната дата 23 февруари.

На този ден през 1871 година в Цариград е свикан Първият църковно-народен събор.

Той заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но не успява да избере екзарх.

На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от Гаврил Кръстевич проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите.

Още преди свикването на събора, дори и преди издаването на фермана за учредяване на Екзархията, в българското общество се оформят две основни партии. Според едната, либералната или „младите“, около доктор Стоян Чомаков, Тодор Икономов и вестник „Македония“ на Петко Славейков – новата българска църква трябва да е основана на демократично начало, на принципа на съборност и синодалност, за да не се допусне „аристократичен деспотизъм“ и в избора на ръководните епархийски и екзархийски органи е необходимо широко народно участие. Либералните дейци настояват за периодична сменяемост на синодалните членове, включително и на екзарха, за сменяемост на мирския съвет, който трябва да има реално и активно участие в управлението.

Втората партия – тази на владиците и вестник „Право“ стои на консервативни позиции и е за даване на изключителен приоритет на духовенството в управлението на църквата и така я вижда единствено като ръководител на религиозния живот на българите. Петър Оджаков, позовавайки се на каноните, защитава концепцията за авторитарен, неизбираем, а определян по старшинство екзарх и неограничавана от мирски съвети духовна власт. Оджаков говори за „обуздаване“ на мирския елемент, защитава нуждата от духовни училища, духовна цензура и осигуряване на големи доходи на архиереите. Вестникът смята, че църковното управление няма да има граждански и политически задачи, а само нравствено-духовна роля и заради това столицата на новата църква трябва да е Търново и престолът да се заема от търновския владика пожизнено. Така на практика вестникът се опитва да наложи за екзарх кандидатурата на Иларион Макариополски, брат на редактора на „Право“ Никола Михайловски. Крайните консерватори около Макариополски дори са склонни да жертват националното единство в полза на личните му амбиции.

Сред умерените консерватори са и Гаврил Кръстевич, Христо Стамболски, Антим Видински, Иванчо Хаджипенчович и Николи Минчоолу. Те приемат съборния принцип, но защитават пожизнения мандат на екзарха и сложната многостепенна избирателна система.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 23 февруари:

303 г. – Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните.

840 г. – Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция.

1796 г. – Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.

1826 г. – Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия.

1836 г. – В Сан Антонио започва битката при Аламо.

1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания.

1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов).

1905 г. – В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия клуб „Ротари“.

1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя.

1910 г. – Китайските войски окупират Тибет.

1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“.

1918 г. – В Съветския съюз войските на Василий Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството.

1919 г. – В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.

1933 г. – Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.

1934 г. – Състои се премиерата на американския филм „Болеро“.

1943 г. – Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите.

1943 г. – Сформирана е Група армии „Африка“.

1944 г. – По заповед на Сталин над 400 хил. чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия.

1947 г. – Основана е Международната организация по стандартизация ISO.

1953 г. – Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война.

1955 г. – Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО.

1958 г. – Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.

1959 г. – Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека.

1963 г. – Българската телевизия става член на Интервизия.

1963 г. – Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески.

1973 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже без работа.

1981 г. – В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро де Молина.

1981 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Дом за нежни души.

1987 г. – Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.

1992 г. – Официално са закрити XVI Зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.

1996 г. – Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.

1999 г. – Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.

1999 г. – Лавина, с тегло над 300 хил. тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания.

2000 г. – Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-тия си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд.

2001 г. – Пусната е на вода ултрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.

2001 г. – Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.

2001 г. – Радио Сити започва излъчване в по-големите градове на България.

2005 г. – За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.

2006 г. – За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.

2007 г. – Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.

2008 г. – Зов тигра в Приморски край на Русия е обявен за национален парк.