Важни събития са станали на днешната дата 19 октомври в историята.

На този ден през 1925 година започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент.

След убийство на гръцки войник гръцки части нахлуват на българска територия и окупират 10 български села. Конфликтът е успешно разрешен от Обществото на народите.

На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка.

Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 km и навлизат на 10 – 12 km в страната, превземат десет български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.

Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци. За по-добро координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в града Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев, боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната.

Шеф на българската военна отбрана, по целия фронт на гръцкото навлизане е полковник Минчо Банковски, по това време началник на Седми пехотен рилски полк. Като представител на щаба на армията в района на събитията е изпратен полковник Пенчо Златев, а от страна на правителството – Кимон Георгиев.

Гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители.

Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие.

След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. В доклада е записано.

Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като според комисията заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания.

От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 година. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат.

Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата сграда на Петричката гимназия отваря врати. На следващата 1930 година общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ – денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.

Дипломатическият провал на Гърция в Петричкия инцидент се отразява тежко на репутацията на генерал Пангалос и той губи изборите.

На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът „Загинали за родината“. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година.

Гръцкият посланик във Франция Карапанос по време на дискусиите в Обществото на народите за Петричкия инцидент през 1925 г.

Ето какво друго се е случило на днешния 19 октомври в миналото:

202 г. пр.н.е. – Втора пуническа война: В Битката при Зама легионите на римския главнокомандващ Сципион Африкански разбиват нахлуващата картагенска армия, предвождана от Ханибал.

439 г. – Вандалите, водени от крал Гейзерик, превземат Картаген в Северна Африка.

1469 г. – Фердинанд II Арагонски и Исабела Кастилска сключват брак, който прокарва път към обединението на Арагон и Кастилия в една държава – Испания.

1781 г. – При Обсадата на Йорктаун, представители на британския командир лорд Корнуолис предават меча му и формално се предават на Джордж Вашингтон и граф дьо Рошамбо.

1812 г. – Наполеон I с френската армия се оттегля от Москва.

1813 г. – Приключва Битката при Лайпциг, в която Наполеон Бонапарт претърпява едно от най-лошите си поражения.

1903 г. – В Княжество България се произвеждат избори за XIII обикновено народно събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия. На изборите гласуват 41% от избирателите.

1912 г. – Балканска война: Бой при Еласона – първият сблъсък между армиите на Гърция и Османската империя в хода на Балканската война.

1918 г. – Създадена е Автономната съветска социалистическа република на немците от Поволжието, просъществувала до 1941 г.

1943 г. – Изследователи в Рутгерския университет изолират първия антибиотик против туберкулозата – стрептомицин.

1960 г. – Държавният департамент на САЩ налага ембарго на доставките за комунистическа Куба с изключение на храни и лекарства.

1986 г. – Президентът на Мозамбик Самора Машел и други 33 пътници загиват при катастрофа на самолет Ту-134 в планините на Мозамбик.

1987 г. – Черния понеделник: настъпва борсов срив, когато промишленият индекс Dow Jones пада с 22%.

1987 г. – В отговор на атаките на Иран срещу кораби в Персийския залив, Военноморските сили на САЩ изваждат от строя две ирански петролни платформи.

1991 г. – Земетресение с магнитуд 7 по Скалата на Рихтер удря Северна Италия – загиват 2000 души.

1993 г. – започват предварителни разговори между Виетнам и Китай за уреждане на акваториалния диспут за Тонкинския залив.

1995 г. – Състои се премиерата на индийския игрален филм Любовникът ще отведе булката.

2007 г. – Ратифицирана и приета е сегашната Конституция на Черна гора.