Важни събития са станали в миналото на днешната дата 25 септември, а някои от тях са част от българската история.

На този ден през 1869 година в Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирано по-късно в Българска академия на науките (БАН).

Заедно с Екзархията, БКД е първата българска институция и предхожда създаването на Третата българска държава с 9 години. БКД премества седалището си в София през 1878 г.

Председателят на БКД Иван Гешов прави голямо лично дарение през 1908 г. с условието БКД да стане академия. БКД се преименува на Българска академия на науките на 13 февруари 1911 г. През 1940 г. БАН е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (съкр. БАНИ), като запазва това наименование до 1947 г., когато възстановява името си Българска академия на науките.

Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация През 2010 г., след провеждането на международно оценяване, броят на институтите е намален на 42. Националният институт по метеорология и хидрология напуска БАН в началото на 2019 г.

Преди реформите от 2010 г. общият брой на работещите в Академията е около 7400 души, от които учените са около 3570. Към 2020 г. числото на учените спада до към 2700 души.

На 25 септември през 1918 е подписан Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България.

До 1877 година областта е в пределите на Османската империя, със значителна част българско население, част от българското землище очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година. След освободителната за България Руско-турскавойна 1877 – 1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на река Дунав, Руската империя отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ определя Северна Добруджа за компенсация. В Санстефанския мирен договор от трети март 1878 година границата между България и Румъния се определя както следва: „Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.“ Румънската общественост отхвърля руското предложение.

На 14 ноември крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език: „С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до 1912 година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния,^[2] но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.

1923 г. – Започва Бойчиновският бой при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България.

1940 г. – Ден на Добрич. На този ден градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на Майка България.

1990 г. – България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.

1998 г. – Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара.

Ето какви други събития са се случили през годините на 25 септември:

1396 г. – Султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в Битката при Никопол, и продължава настъплението си в Европа.

1513 г. – Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан.

1768 г. – Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III обявява война на Русия.

1794 г. – Oснован e град Одеса.

1974 г. – Група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания.

1990 г. – България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.

1998 г. – Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара.