Важни събития са станали на днешната дата 16 февруари в историята.

На този ден през 1836 г. – Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен – на Добри Желязков.

Добри Желязков е роден през 1800 г. в най-източния край на Сливен – Ново село, в бедно семейство. От малък остава сирак, без баща. За детството му има оскъдни сведения – израснал в сиромашия, посещава гръцкото училище в Сливен (едно от първите, основано през 1805 г.). Научава се да пише и чете на гръцки език.

Буйно течащите води в района на родния му град и изобилието на вълна от карнобатски овце способстват за сполуката на предприетото от Желязков начинание. Текстилната му работилница е 22,20 м дълга, 4,80 м широка и 3,80 м висока. Машините, които той инсталира в нея през 1834 г., започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. След година започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва, с което става популярен и търговията му бързо бележи видими успехи. Това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които настройват срещу него консервативните членове на турската власт, но за се застъпва влиятелният фанариот от български произход (внук на Софроний Врачански) княз Стефан Богориди. Предприятието му е представено в положителни краски, пред султана-реформатор Махмуд II, който сключва с предприемача тригодишен договор за доставка на евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия и подписва специален ферман (16 февруари 1836 г.), с който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен, част от който гласи:

​"Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…"

Първото занятие на Добри като юноша е сладкарството (шекерджия). След време го заменя с караабаджилък – текстилно производство и търговия на аби и шаяци. Подтикван от предприемчивия си дух, пътува често до Цариград, развивайки търговските си умения. По онова време град Сливен представлява голяма текстилна фабрика, а всяка къща – текстилна работилница, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и др. Купувачите са предимно турски търговци от Анадола. Градът има голямо стопанско значение за Османската империя и това му осигурява известни привилегии. Сливенският занаятчия е известен с това, че постоянно се опитва да оптимизира процеса на производство на аба. Още през 1820 – 1825 г. Добри измисля пособие, за чието устройство засега се знае, че е представлявало „уред от дърво и телове“, който заменя най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаечното производство – влаченето на вълната. Работата с новия дарак значително подобрява производството, тя става по-бърза, а платовете - с по-високо качество, без възли и „брадавици“ по тях. С предимството, което придобива над тях, той си спечелва неприязънта на абаджийския еснаф в града, под чието давление турските управници започват да го преследват. Положението му особено се влошава след края на Руско-турската война от 1828 – 1829, когато като един от организаторите (чрез основаното от него и Иван Селимински през 1825 г. Тайно братство) на подготвяното в помощ на русите местно въстание, се вижда принуден да се пресели в Руската империя, където от април 1830 г. заживява в черноморски град Севастопол, на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров, Там се Желязков се занимава с международна търговия и става виден търговец на колониални стоки – през Измит (Мала Азия); внася кримска вълна в България, откъдето изнася коприна за Виена и Брашов. Пътува много из цяла Русия и наблюдава развитието на руската индустрия в производството на сукно. След едно посещение в гр. Екатеринослав (днес - Днипро) той решава да изостави търговията и да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа. Изработва подобрени модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др., които заедно със закупените тайно образци, пренася контрабандно в Сливен, скрити в чували с вълна, поради забраната на руското правителство за пряк износ в неприятелски страни на каквито и да е фабрични съоръжения.

През 1834 г. се завръща със семейството си в Сливен и прави работилница в къща в „Мангърската махала“, принадлежаща на съпругата му (Марийка Янакиева, също сливенска преселница в Русия, с която междувременно са се венчали през 1831 г. и тя година по-късно му е родила син на име Иванчо).

През 1836 г. е издаден султански ферман, с който му се възлага изграждането на модерна текстилна фабрика, произвеждаща сукно за нуждите на османската армия.

Отначало негово лично, после - съвместно (със султана) предприятие, накрая фабриката минава изцяло под държавен контрол, а Желязков е отстранен от управлението й и пренасочен към нов проект - за създаване на подобно предприятие в турския град Измит, в което няма особен успех. Междувременно напълно се разорява и след като тежко се разболява прекарва последните десет години от живота си на легло и парализиран.

Добри Желязков умира на 65 години през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква „Свети Димитър“.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 16 февруари в миналото:

1568 г. – Издадена е присъда от Светия престол, с която цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени лица, е осъдено на смърт. Тя става причина за Осемдесетгодишната война.

1576 г. – В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва т.н. pacta conventa, с който обявява взетите след войната с руския цар Иван IV Грозни земи за собственост на Полско-литовската държава.

1736 г. – Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.

1791 г. – Създаден е окръг Оцего в щата Ню Йорк, САЩ.

1813 г. – Създаден е окръг Лебанон в щата Пенсилвания, САЩ.

1877 г. – Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция след прекратяване на Сръбско-турската война.

1887 г. – Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.

1898 г. – Излиза първият бюлетин на БТА.

1900 г. – Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.

1912 г. – Ла Меса, Калифорния получава статут на град.

1918 г. – Литва провъзгласява национална независимост.

1919 г. – Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.

1923 г. – Хауърд Картър, британски археолог египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон.

1934 г. – Подписан е търговски договор между Англия и СССР.

1936 г. – Левицата побеждава на изборите в Испания.

1936 г. – Официално са закрити IV Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия.

1936 г. – Дипломатическите връзки между Иран и САЩ са прекъснати поради задържането на ирански дипломат в САЩ.

1937 г. – Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон (полиамид 66) е патентован от фирмата „DuPont“.

1940 г. – Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.

1945 г. – Втората световна война: Американски самолети започват масирани бомбардировки на Токио.

1948 г. – Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда – естествен спътник на Уран.

1949 г. – Основан е футболният клуб Дунав в Русе.

1956 г. – Във Великобритания е отменено смъртното наказание.

1957 г. – Състои се премиерата на шведския филм „Седмият печат“.

1959 г. – Фидел Кастро встъпва в длъжност като министър-председател на Куба, след като диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.

1960 г. – Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница USS Triton (SSRN-586).

1963 г. – Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.

1967 г. – Състои се премиерата на филма „Двадесет и петият час“.

1968 г. – Открит е първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, САЩ.

1976 г. – Излиза първият модел КАМАЗ.

1983 г. – В София е открито международното спортно състезание Универсиада.

1984 г. – „Тексако“ закупува за 10,1 млрд. долара акциите на петролния монопол „Гети Ойл“, с което сключва най-голямата сделка в историята на САЩ.

1986 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Място под слънцето“.

1987 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Само ти, сърце“.

1992 г. – Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС „Никола Петков“.

1994 г. – Гърция въвежда икономическо ембарго на Република Македония.

1998 г. – Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ.

1999 г. – Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.

2005 г. – Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.

2005 г. – Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.

2007 г. – Състои се премиерата на филма „Призрачен ездач“ в САЩ.

2010 г. – Открита е отново жп линия между Северен Ирак и Турция между градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 г. прекъсване.