През 1905 е роден Мистер Сенко−българският илюзионист с интересна съдба. Името му е Евстати Христов Карайончев, в обществото обаче той е по-известен като фокусника Мистер Сенко. Историята на живота му започва от родния му град – Враца. Още съвсем млад, Евстати губи родителите си и остава сирак.

Тежката действителност го принуждава да се грижи сам за себе си. Работи упорито, за да може да изкара прехраната си, а често пъти парите му не са достигали. Легендарният български илюзионист дълги години преживява като един най-обикновен продавач на кифли и лимонада.

Решава да замине за столицата, където има по-голям шанс да си намери работа. С пристигането си в града разбира, че в местния цирк търсят метачи. Той се явява пред собствениците и те го приемат на работа. Именно тук настъпва и обратът в живота на младия Евстати. Докато пребивава в София, на българската сцена гостува един известен френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си “Мистериозния Турчин”.

По стечение на обстоятелствата, асистентът на фокусника се разболява тежко и за помощ той се обръща към младия врачанин. Евстати е изключително любознателен, всеотдаен и всячески показва интереса си към илюзионното изкуство. Французинът вижда пламъка в очите на младежа и решава да го направи свой ученик. За кратко време той показва на Евстати пътя към магията.
Скоро обаче “Мистериозния Турчин” си заминава, завещавайки на момчето една илюзия. Именно с тази единствена илюзия Евстати започва да обикаля България следвайки новата си мечта. Започва да прави представления на обществени места – училища, площади, плевни, дори автобуси. Към него се присъединяват още изпълнители, а Евстати сам измисля реквизита за тях.

Прякорът на младият фокусник още отначало бил “Сенко”. В чест на своя пръв и единствен учител, той започнал да се нарича “Мистериозния Сенко”. По-късно, при изработването на плаката за негово представление обаче става печатна грешка и от този момент българите започват да го наричат, както е по-лесно, “Мистер Сенко”.

Евстати от своя страна приема това за свой официален псевдоним. С течение на времето, илюзионистът създава свой собствен спектакъл, като представя над двадесет илюзии и четиридесет фокуса.

Някои от най-известните от тях са „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и „Сваляне на главата“. Изпълнението им често е хвърляло публиката във възторг, а понякога и страх. Мистер Сенко придобива огромна популярност в България, а трупата му вече се е разраснала и наброява десет души.
Славата му достига и световна известност, кулминацията на която е 1961г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите.

Повод за отличието е именно номерът със “Свалянето на главата”, измислен от Евстати. Демонстрацията на номера е заснета, а на нея присъстват много американски холивудски звезди. Това води и до голямата популярност на фокусника в целия свят.

В следващите години от живота му той става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ, френското сдружение му връчва своята най-висока награда – орден “Робер Худен”.

Мистер Сенко получава почетно гражданство на Париж и София, а в България става почетен президент на клуба на илюзионистите. Родната власт също признава успехите на Евстати. Получава званието “Герой на социалистическия труд” и ордените “Георги Димитров”, “Народна република България”, “Кирил и Методий” и др.

Смъртта си среща през 1987г., на 26 юли в столицата. В историята остава като един от най-значимите и легендарни български фокусници, а делото му е вдъхновение за много други.