Важни събития са станали по света и у нас на днешната дата 22 ноември. 

В българската история на този ден през 1943 година, по време на Втората световна война,  по наказателно дело на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Александър Пеев, Емил Попов и Иван Владков.

Александър Пеев е роден на 4 май 1886 г. в Пловдив. Учи в мъжката гимназия в Пловдив (заедно с Богдан Филов), след което във Военното на Негово Величество училище в София (1904 – 1909), като завършва с 29^-и випуск, на 22 септември 1909 е произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в Пловдив. Член на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (1910). Завършва право с докторат в Брюксел през 1915 г. Участва като офицер във войните за национално обединение (1912 – 1918).

На 7 юли 1919 г. в Пловдив се ражда синът му Димитър Пеев.

От 1915 до 1921 г. с прекъсване през Първата световна война, е секретар на градския и околийския комитет на БРСДП (т.с.) и БКП в Карлово. Народен представител за периода 1919 – 1920. За периода 1922 – 1925 г. издава в-к „Правда“.

През 1941 – 1943 г. като ръководител на нелегална разузнавателна група изпълнява поръчения на Съветското главно командване. Известен е с руския разузнавателен псевдоним „Боевой“.

През април 1943 г. е разкрит и арестуван от полицията. Осъден е на смърт и на 22 ноември 1943 г. е разстрелян в гарнизонното стрелбище, заедно със своите сътрудници Емил Попов и Иван Владков.

На 22 ноември 1946 година пък е съставено е правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров.

Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа организация в България, съществувала от 1942 до 1990 година.

Създаден в съответствие с политиката на Коминтерна за създаване на народни фронтове, през цялото си съществуване той остава под контрола на Българската комунистическа партия (БКП). От самото му създаване комунистите са мнозинство в ръководството му и подбират останалите участници в организацията. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година ОФ играе важна роля като фасадно прикритие на завземането на властта от БКП. По това време ръководството на ОФ отхвърля определянето му като коалиция на партии, разглеждайки го като „народно движение“, доминирано от БКП.

Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Османска Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и започва работа в печатарската промишленост, но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след Първата световна война е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП.

През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин. През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.

Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.

Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.

1497 г. – Вашко да Гама достига нос Добра надежда.

1906 г. – На международна конференция в Берлин е възприето съгласие сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ.

1916 г. – Американският писател Джек Лондон се самоубива.

1918 г. – Първата световна война: Френската армия навлиза в Страсбург.

1927 г. – Персия заявява контрол върху остров Бахрейн.

1940 г. – Втората световна война: Гръцката армия навлиза на територията на Албания.

1943 г. – Ливан обявява национална независимост от Франция.

1943 г. – Втората световна война: В Кайро започва среща между тримата световни лидери – президента на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския лидер Чан Кайшъ. Срещата е известна като Каирска конференция и на нея е обсъдена стратегията за войната с Япония.

1943 г. – Втората световна война: Приключва Додеканезката операция.

1963 г. – Американският президент Джон Кенеди е застрелян в Далас. Вицепрезидентът Линдън Б. Джонсън става 36-ия президент на САЩ след смъртоносното покушение.

1967 г. – ООН приема резолюция, която задъжава Израел да изтегли войските си от арабските територии.

1974 г. – Организацията за освобождение на Палестина получава статус на наблюдател в ООН.

1975 г. – В Испания е възстановена монархията и Хуан Карлос I става крал.

1977 г. – Започват редовни полети с Конкорд от Париж и Лондон до Ню Йорк.

1988 г. – В Палмдейл (Калифорния) е демонстриран свръхсекретния бомбардировач B-2 Spirit.

1990 г. – Маргарет Тачър подава оставка като министър-председател на Великобритания.

1993 г. – Армения въвежда нова национална валута – драм.

2004 г. – В Киев се провежда демонстрация на над 100 хиляди привърженици на кандидата за президент Виктор Юшченко.

2005 г. – Ангела Меркел става първата жена – канцлер на Германия.