На днешния ден - 20 април, през 1876 г. в Панагюрище тържествено развяват знамето на карловката Мария Ганева. С него панагюрските въстаници обявяват бунта за свобода, разказват от Национален музей "Васил Левски".

Мария Ганева е една от многото сътруднички на революционната организация на Васил Левски. Тя е дъщеря на един от най-доверените сподвижници на Апостола в Карлово - Ганьо Маджереца. Именно в къщата на последния през 1871 г. се случва срещата, на която се взема решение да се ушие знаме за Карловския комитет. На това събрание Левски и Ангел Кънчев правят скица как да изглежда то.

С ушиването на знамето се заемат Мария Ганева, племенничките на Апостола Мария и Гина Начеви, Тина поп Христова и монахиня Ефросиния Цочева. От едната страна със сърма са извезани лъв с корона, стъпил върху пречупеното османско знаме, и надписите "Карловски окръг" и "Смърт или свобода". Върху другата страна е съшит кръст.

И Левски и Ангел Кънчев не успяват да доживеят да видят знамето на революцията развято. Неговата история обаче не приключва тук. 3 години след смъртта на Левски творението на карловки е показано на гюргевския апостол Панайот Волов. Той толкова харесва знамето, че поръчва да се ушие негово копие, което да се използва от панагюрци. Отново Мария Ганева се заема със задачата.

На 20 април 1876 г. въстанието избухва по-рано от очакваното. Предвидените знамена за панагюрци все още не са подготвени, освен това, което е ушито в Карлово. Георги Бенковски развява именно него на панагюрския площад и с викове "Бунт! На оръжие!" обявява въстанието в Панагюрище, а после го използва за своята „Хвърковата” чета.

В разгара на Априлското въстание, когато се разчува, че Панайот Волов е тръгнал от Копривщица за Карлово и е стигнал вече в село Дерелии (сега село Богдан), Мария Ганева, смятайки че е настъпил часът на въстанието, завързва първото знаме на един прът и го развява на площад „Войнишкото”.

Карлово обаче така и не се включва във въстанието. Заради дръзката си постъпка смелата карловка е предадена от свидетели и по-късно заловена от властта. Но тя така и не издава къде скрива знамето. То успява да оцелее и след Освобождението.

Превратностите на времето обаче го запазват само до средата на XX в. След 1945 г. то изчезва. По запазени фотографии Михаил Малецки по-късно прави негово копие.

Знамето на Карловския комитет става един от символите на подбалканския град. То е част от много прояви, включително и празникът на Карлово - 18 юли, когато тържествената церемония започва с изнасянето на знамето от музея на Левски.

Снимки: Национален музей "Васил Левски" в Карлово.