Важни събития са станали на днешната дата 23 юни в историята.
На този ден през 1868 година Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина.
Кристофър Ладам Шоулс е американски изобретател, допринесъл за развитието на пишещата машина.
Патентованият от него (със Самюъл Соул и Карлос Глидън) през 1868 г. модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка.
Сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури.
Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил през 1714 г.
През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, наречена от него типограф, която според Музея на науката в Лондон е първата пишеща машина.
През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини:
1845 г. – Чарлз Търбър от САЩ, след няколко патента създава хирограф;
1855 г. – италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното;
1861 г. – бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от императора Педру I;
1864 г. – австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба;
1865 г. – датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини обаче е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1868 г.
Пет години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата E. Remington and Sons започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
През април 2011 г. е закрит заводът за производство на пишещи машини в Мумбай, принадлежащ на индийската компания Godrej and Boyce. Събитието е отразено в редица съобщения в СМИ като „затварянето на последния завод за пишещи машини“, но новината скоро е опровергана.
През ноември 2012 г. заводът Brother произвежда пишеща машина, наречена „последната, произведена във Великобритания“; машината е подарена на лондонския Музей на науката.
Ето какви други събития са станали на днешната дата 23 юни в миналото:
930 г. – В Исландия е учреден най-старият парламент в света.
1860 г. – В САЩ са създадени секретните служби за охрана на президента и борба с особено тежките престъпления.
1882 г. – Княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев.
1894 г. – Основан е Международният олимпийски комитет в Сорбоната, Париж, по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен.
1913 г. – Междусъюзническата война: Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш, Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.
1948 г. – В Западен Берлин е въведена временна собствена валута.
1956 г. – Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.
1959 г. – Осъденият по проект „Манхатън“ шпионин Клаус Фукс е освободен след само осем години престой в затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.
1961 г. – Студената война: Влиза в сила Антарктическият договор, въз основа на който цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база.
1967 г. – Състои се премиерата на българския късометражен игрален драматичен филм „Ако не иде влак“.
1968 г. – В Буенос Айрес избухва масово сбиване на стадион между футболни фенове, завършило със смъртта на 74 души и 150 ранени.
1985 г. – Бомба, поставена от терористи в самолет Боинг 747 на Индийските авиолинии, избухва на 9500 m над Атлантическия океан южно от Ирландия и убива 329 души.
1990 г. – Молдова приема декларация за държавен суверенитет.
2004 г. – В Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели.