Важни събития са станали в световната история на днешната дата 22 октомври.

На този ден през 1879 година е открито Областното събрание на Източна Румелия, което избира за председател Иван Евстратиев Гешов. 

То е представителен и законодателен орган на автономната област Източна Румелия, която след разпокъсването на Санстефанска България остава в Османската империя. Заседава в Пловдив от 22 октомври 1879 до 22 декември 1884 година.

Сформира се непосредствено след изборите за първо Областно събрание проведени между 7-19 октомври 1879 г., на които за народни представители са избрани 31 българи и 5 души от други народности.

Хюнкяр хамам (в превод Султанската баня, наричана и Царска баня) е била османска баня, превърната във временна заседателна зала на Областното събрание на Източна Румелия в Пловдив. Сградата е разрушена през 1923 г. Намирала се е наблизо до Стария мост в Пловдив.

Областното събрание разглежда и гласува предложени от генерал-губернатора (също наричан главен управител) или от народните представители законопроекти, които трябва да получат и одобрението на султана. Ако до едномесечен срок той не се произнесе по гласуваните предложения, те автоматично придобиват силата на законови актове. Законопроект, внесен от народните представители, трябва да бъде подкрепен поне от шестима от тях. Всеки законопроект може да бъде оттеглен от генерал-губернатора, ако вече не се е гласувало „върху целокупността му“.

То има контролни функции върху изпълнителната власт – приема бюджета на областта, контролира действията на директорите. Народните представители имат право да отправят питания и могат да предизвикат отстраняване на представители от изпълнителната власт. Събранието може да повдига обвинения за измяна или нарушаване на Органическия устав и срещу генерал-губернатора с необходимо квалифицирано мнозинство. Депутатите имат решаваща дума и за външните заеми.

Между отделните сесии на Областното събрание неговите функции се изпълняват от 10-членен постоянен комитет. В него влизат депутати, избирани по сложна процедура, целяща гарантирано избиране и на представители на други верски общности.

В Областното народно събрание заседават 56 народни представители. От тях 10 участват по право – мюфтията, главният равин, религиозните водачи на петте християнски общности, главният контрольор на финансите, председателят на Върховния съд и председателят на Върховното съдилище за административни разпри. Още 10 народни представители се назначават от генерал-губернатора. Те се избират между стоте най-лични „земевладелци, търговци и промишленици, измежду чиновниците в Гражданското управление и съдиите“ и гражданите с университетски дипломи, които вършат някое свободно занятие и имат диплома за доктор или адвокат.

Останалите 36 народни представители се избират с пряко и тайно гласуване от населението на областта. На всеки две години половината от депутатите се сменят с нови.

На 22 октомври 1898 година Светия Синод на Българската православна църква решава да реализира синодален превод на библейския канон на светото писание.

Синодалната Библия е първото синодално или синодно издание на новобългарски език на свещеното писание на библейския канон, което излиза в края на 1925 г. Следва т.нар. Елисаветински превод на Textus Receptus, който прототип е започнат по време на реформите на Петър I и е на църковнославянски език.

Поради това, че съществувалите в оборот до 1925 г. преводи на Библията на новобългарски език не били достатъчно надеждни, БПЦ узрява за идеята за свой т.нар. синодален превод.

За пръв път Светият Синод на БПЦ в официално заседание се занимава с въпроса за превода на Библията на 22 октомври 1898 г. по повод писмено предложение на тогавашния Варненски и Преславски митрополит Симеон, който излага мотиви и основания за нуждата от един новобългарски авторитетен превод на Библията. Митрополитът препоръчва преводът да се възложи на Търновския митрополит Климент, който ведно с няколко авторитетни и известни български писатели да преведат от руски църковнославянски език на новобългарски текста на Светото Писание.

Преводът започва в края на 1898 г., но се бави по обективни причини цяло десетилетие. На 5 февруари 1900 г. Св. Синод определя осемчленна комисия за изпълнение на важната задача. В комисията влезли и двама изявени професори от Алма матер – Васил Златарски и Любомир Милетич. Срокът за завършване на превода бил 1 май 1903 г., когато работата на тази комисия щяла да се прегледа и одобри от друга комисия, излъчена от Светия Синод. Комисията се провалила като цяло в дейността си най-вече поради липсата на време, а също и заради отсъствието на сериозен капацитет в областта на богословието и сравнителното езикознание.

Най-сериозно затруднение създавал превода на книгата на Йов. Въпреки това, комисията продължила своята работа, а през 1905 г. проф. Любомир Милетич бил заменен от Светия Синод с проф. Беню Цонев. В крайна сметка, в основата на синодалния превод били положените усилия от автора на първата „История на българския език“ (съвместно с проф. Стефан Младенов). През 1905 г. Светия Синод определил втора комисия, наречена „Духовна проверочна“ за работата на първата.^[1] Двете комисии работили интензивно в периода 1905 – 1912 г., като много от членовете били сменени, постъпвали нови, а в преводите участвал и Константин Величков.

През 1909 г. излиза от печат синодалното Четвероевангелие, като пряк резултат от работата на комисиите към Светия Синод.

На този ден през 1912 година, по време на Балканска война, започва Лозенградската операция.

Тя е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22 до 24 октомври (9 до 11 октомври стар стил) 1912 година, като Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград.

Интензивните сражения от Лозенградската операция започват на 22 октомври. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия (командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград.

В западния участък при Муратчалъ-Кайпа Трета пехотна балканска дивизия (командващ генерал-майор Иван Сарафов) успява да блокира опита за османско настъпление. Това дава възможност на Четвърта дивизия да доразвие българското настъпление в централната зона, като отблъсне османските части от Ескиполос към Петра. В източния участък Пета пехотна дунавска дивизия (командващ генерал-майор Павел Христов) също настъпва с няколко километра на юг от Ериклер.

Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени.

Ето какви други събития са станали на днешния 22 октомври в миналото:

1575 г. – Основан е град Агуаскалиентес.

1633 г.– Китайската династия Мин побеждава Холандската източноиндийска компания в Битката в залива Люолуо, най-голямото китайско-европейско стълкновение преди Опиумните войни.

1721 г. – Руският цар Петър I се обявява за император.

1797 г. – Французинът Андре-Жак Гарньорен извършва първият регистриран скок с парашут от височина 1000 м над Париж.

1877 г. – При взрив в мина в Шотландия загиват 207 миньори – най-голямата производствена катастрофа в тази страна.

1883 г. – В Ню Йорк е открита Метрополитан Опера – най-известният оперен театър в САЩ.

1906 г. – Положен е основният камък на сградата на Варненския аквариум.

1913 г. – При взрив в мина в Ню Мексико (САЩ) загиват 263 миньори.

1914 г. – Първа световна война: САЩ обявяват, че няма да участват във войната, но ще оказват материална помощ на Франция и Великобритания.

1916 г. – Първа световна война: България в Първата световна война: Български военни части овладяват Кюстенджа (Румъния).

1935 г. – В СССР е въведено военното звание маршал.

1937 г. – В България са насрочени първите парламентарни избори след Деветнадесетомайският преврат от 19 май 1934 г.

1941 г. – В Белград е открита антимасонска изложба.

1945 г. – Аржентина – сватба на Хуан Перон за Ева Мария Дуарте.

1946 г. – Два британски разрушителя претърпяват сериозен инцидент в пролива на Корфу с човешки и материални жертви, натъквайки се на мини от Кригсмарине.

1953 г. – Лаос придобива независимост от Франция.

1957 г. – Виетнамска война: Първи американски жертви във Виетнам.

1962 г. – Карибската криза: Президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди съобщава в реч пред нацията, че американски разузнавателни самолети са открили съветско ядрено оръжие в Куба и че е дал заповед за морска „карантина“ на островната държава.

1963 г. – Държавите от СИВ – Народна република България, ГДР, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, учредяват Международна банка за икономическо сътрудничество със седалище в Москва.

1964 г. – Жан-Пол Сартър е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи по причини от етичен характер.

1968 г. – Програма Аполо: Аполо 7 успешно се приводнява в Атлантическия океан, след като обикаля в орбита Земята 163 пъти.

1987 г. – На аукцион в Ню Йорк е продадено първото издание на Библията, отпечатана от Гутенберг, за рекордната цена от 5,39 милиона долара.

1990 г. – Парламентът на Киргизия приема Закон за суверинитета.

2000 г. – В Афганистан са забранени колективните спортове.

2001 г. – Учени от Русия съобщават, че са открили органичен магнит.

2006 г. – Фернандо Алонсо за втори пореден път става Световен шампион във Формула 1.

2008 г. – Индия започва своята първа лунна мисия – Чандраян-1

2009 г. – Microsoft официално пуска на пазара Windows 7.