Важни събития са станали на днешната дата 23 септември в историята.

На този ден през 1846 г. – Германският астроном Йохан Готфрийд Гал открива планетата Нептун, използвайки математическите предположения на френския математик Юрбен Льоверие.

Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун (♆).

Открит на 23 септември 1846 г. Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че Урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от Йохан Гал на позиция, прогнозирана от Юрбен Льоверие, а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.

Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2100 km/h.

Единственият апарат, посетил Нептун, е Вояджър 2, който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо Голямото тъмно петно, подобно на Голямото червено петно на Юпитер. Температурата на високите му облаци достига до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система заради отдалечеността на планетата от Слънцето. Температурата в центъра на Нептун е около 7000 °C, което може да се сравни с тази на повърхността на Слънцето.

На 23 септември 1923 година в България започва Септемврийското въстание.

То е неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат по-рано през същата година. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание като понятие е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.

Броят на жертвите по време на въстанието и при неговото потушаване е спорен, като оценките варират между под 1000 и около 30 000 души. Оценките в част от историографията от времето на комунистическия режим достигат до около 30 000 души. В публикуваното през същия период подробно документално изследване на Музея на революционното движение в България (част от „Звезди във вековете“, поименен албум с фотографии и биографични данни) във въстанието и репресиите след него са загинали 841 въстаници. Според съвременния историк Георги Марков броят на жертвите възлиза на около 5000 души.

Само малка част от жертвите на въстанието загиват при бойни действия. Повечето са избити от паравоенни групи (наричани по-късно шпицкоманди), включително съставени от бежанци от болшевишкия режим в Русия, като в някои случаи причина за насилията са лични отмъщения и политически конфликти, които не са свързани пряко с бунта. Най-много загинали има във Фердинандски окръг, общо около 337 души. Извършени са масови разстрели в Горна Гнойница, Вършец, Берковица и Фердинанд, включително на голям брой военномобилизирани въстаници, докато много от организаторите и ръководителите са избягали в Югославия. Някои от бунтовниците остават в страната и действат като чети в планините.

Провалът на Септемврийското въстание нанася тежък удар на БКП, която от втора парламентарна сила се превръща в маргинална, но силно радикализирана група. Много активисти на партията са убити, изпратени в затвора или принудени да напуснат страната, докато други – заради принципно несъгласие с насилствените методи или просто уплашени от репресиите – се дистанцират от нея. В резултат на въстанието партийните членове намаляват десетократно до около 4 хиляди души. В същото време БКП е официално забранена едва в началото на 1924 година, като взима участие в изборите през ноември 1923 година, а през 1926 година осъдените за участие в Септемврийското въстание са амнистирани.

Септемврийското въстание дава възможност на правителството на Александър Цанков да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България с Ньойския договор.

Ето какви други събития са станали на днешната дата в миналото:

867 г. – Василий I Македонец извършва преврат, като убива император Михаил III и заема византийския императорски трон.

1122 г. – Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормски конкордат, с което се прекратява Борбата за инвеститурата.

1821 г. – Град Триполица в Гърция е превзет и около 30 000 мюсюлмани са избити по време на Гръцката война за независимост.

1868 г. – Пуерто Рико обявява независимост.

1875 г. – 15-годишният Уилям Бони (Били Хлапето) – легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път.

1902 г. – Избухва Горноджумайското въстание.

1912 г. – Балканската война: С указ на цар Фердинанд I е формирано Македоно-одринско опълчение начело с генерал Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов.

1932 г. – Създадено е Кралство Саудитска Арабия.

1932 г. – Излиза първият брой на списание Пламък.

1943 г. – Втора световна война: Създадена е т.нар. Република Сало.

1944 г. – Към РМС е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация „Септемврийче“.

1947 г. – В Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския лидер Никола Петков.

1948 г. – България отправя молба до ООН за членство в организацията.

1955 г. – В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания.

1963 г. – Куба се присъединява към ЦАОП (Централноамерикански общ пазар).

1973 г. – Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез държавен преврат.

1975 г. – В курортния комплекс „Албена“ започва XX конгрес на Международната асоциация на кинопрегледите и кинохрониките.

1982 г. – Завършва посещението на генералния секретар на ЦК на ЧКП и президент на Чехословакия Густав Хусак в Народна република България. Подписани са основни насоки за задълбочаване на икономическото и научно-техническото сътрудничество между двете страни.

1983 г. – Държавата Сент Китс и Невис става член на ООН.

1994 г. – Левски София разгромява ЦСКА София със 7:1.

1996 г. – С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ „Славяни“, ТБ „Моллов“, Ямболска и Добруджанска банка.

1999 г. – По време на 6-часовото си посещение в България германският канцлер Герхард Шрьодер заявява, че България може да бъде поканена за присъединяване към ЕС.

2002 г. – Излиза първата публична версия на уеб-браузъра Mozilla Firefox („Phoenix 0.1“).

2003 г. – В резултат на енергиен срив няколко милиона граждани на Дания и Швеция остават за 2 часа без електрически ток.

2006 г. – Ежегодният Парад на любовта се провежда в Сан Франциско.