Важни събития са станали на днешната дата 1 август в историята.

На този ден през 1926 година е открита първата отсечка от теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, от гара Септември до гара Велинград.

Това е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm, известно още като Босненски тип междурелсие. Свързва Добринище с железопътната линия София – Ихтиман – Нова Загора – Ямбол – Бургас.

Първоначално линията се проучва по две трасета. Първото е по течението на река Ели дере през село Корова до Лъджене, а второто е по дефилето на реката, но през вододела Чуката до Лъджене. Първото трасе е изоставено, заради извънредно трудният и лишен от пътища терен. Минаването на линията през вододела Чуката е по-лесно и удобно. Същевременно се дава възможност за обслужване на селищата Дорково, Костандово и Ракитово, които притежават големи площи общински гори. Проучвателните бригади работят при постоянна опасност от прииждащите води на реката, от свличания на скални и земни маси, от падащи скални късове и дървета и от нападения на диви животни. Работните дейности са прекратени само с проучване след Първата световна война, тъй като се разформирова управлението на железопътните съобщения.

Веднага след гласуването на закона за построяване на теснопътната железница от Саранбей през Лъджене до Неврокоп, са изпратени две инженерни бригади, които да извършат предварителният пикетаж на железопътната линия. Първата бригада проучва участъка от гара Саранбей до km 20+000, който в частта от 6 до 18 km е много тежък, скалист и опасен при работа в него. През август и септември 1920 г. инженерите и поверените им войници от инженерните части извършват, с риск за живота си, предварителният пикетаж на тази част.

През зимата на 1920 – 1921 г. се изработват ситуационните планове, надлъжните и напречните профили, определя се най-икономичното трасе. През пролетта на 1921 г. започват организационните дейности по постройката на линията до km 20+000, назначен е персонала, построяват се жилищни помещения за него, бараки за работниците, набавят се необходимите вагонетки, инструменти и други материали. Първите строителни дейности започват с откриването на първата секция във Варвара, с една група редовни трудови войски в полския участък до Варвара, а след това с наемни работници в по-тежкия участък в дефилето на Чепинска река. Първата половина на 1921 г. се използва за организационна работа – обзавеждане на секцията с инструменти и материали.

След повторните проучвания на инженерите се извършва изменение на първоначално пикетираното и одобрено трасе между 9-и и 14-и km, с което линията се оставя да следва десният бряг на Чепинска река и по този начин се избягва пресичането на реката четири пъти, а с това се спестява построяването на четири моста. Постепенно с набавянето на необходимите материали и работници се засилват дейностите по цялата линия. Строежът на линията се осъществява от наемни работници и от временна и редовна трудова повинност. В закона за трудовата повинност от 1920 г. е заложено използването на задължителен труд за осъществяване строежа на големи обекти, включително и на железопътни линии. Освен редовна трудова повинност се предвижда и осигуряване на работна сила и добитък чрез временна повинност, която е наречена железопътна. При нея трудоспособното население на заинтересованите общини, живеещо на разстояние до 10 km от двете страни на трасето, е задължено да работи безплатно по строежа или да внесе определени средства за неговото построяване. Същевременно се въвежда и железопътен данък, който се формира като част от поземления данък. Липсата на достатъчно квалифицирани работници в България е заместена с 400 – 500 руснаци от дошлите в България части на избягалата от Русия Врангелова армия.

През май 1924 г. се открива и втора строителна секция в Лъджене, която извършва строителни дейности от km 20+000 до Лъджене. Строителните дейности напредват бавно поради трудния възстановителен период след Първата световна война, тежкият планински релеф и липсата на механизация. Скалите се разбиват с каменарски взрив, но цялата подготовка се извършва на ръка. Скалните маси се извозват и насипват с вагонетки и колички. Там, където е възможно се използват и коли с животински впряг. Полагането на релсите започва през 1925 г. Стойността на строителните дейности по тази отсечка възлиза на 80 милиона лева.

На 1 август 1926 г. е пуснат в експлоатация първият етап от линията от Саранбей до Лъджене. Трасето е дължина 38,8 km. На тържественото откриване присъстват министър-председателят Андрей Ляпчев, министърът на железниците, пощите и телеграфа Кимон Георгиев и директора на Български държавни железници инж. Каракашев.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 1 август в миналото:

527 г. – Юстиниан I става самостоятелен владетел на Източната Римска империя.

902 г. – Арабите, оглавявани от династията Аглабиди, завладяват последната крепост на Византия на остров Сицилия – Таормина.

1291 г. – Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се създава Швейцарската конфедерация.

1208 г. – Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия.

1461 г. – Едуард IV е коронован за крал на Англия.

1492 г. – Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания.

1498 г. – Христофор Колумб акостира на континентална Америка при Венецуела.

1619 г. – Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански роби.

1774 г. – Джоузеф Пристли открива кислорода и потвърждава предишното откритие на този химичен елемент от Карл Вилхелм Шееле.

1798 г. – Революционни войни: В Абукирския залив, Египет, започва морска битка, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт.

1800 г. – Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия.

1834 г. – Отменено е робството в Британската империя, около 770 280 роби стават свободни граждани.

1876 г. – Колорадо става 38-ия щат на САЩ.

1879 г. – Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС.

1885 г. – В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.

1888 г. – От Виена потегля първият влак по линията Виена – Цариград.

1894 г. – Избухва Китайско-японската война.

1895 г. – Излиза първият брой на списание Лов и риболов.

1902 г. – САЩ купуват правата за Панамския канал от Франция.

1907 г. – На остров Браунси започва първият скаутски лагер, организиран от британския генерал Робърт Бейдън-Пауъл.

1912 г. – В София е сформирана Аеропланна рота – първата самолетна част в България.

1914 г. – Първата световна война: Германия обявява война на Русия три дни преди Великобритания да обяви война на Германия.

1924 г. – Основан е АС Монако.

1928 г. – Създадена е Радиослужба към БТА.

1936 г. – В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер.

1944 г. – Втора световна война: Във Варшава Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша; бунтът продължава 63 дни преди да бъде потушен от германците.

1953 г. – Създадена е Информационна агенция на САЩ (ЮСИА).

1960 г. – Кипър получава своята независимост.

1960 г. – Република Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) обявява национална независимост от Франция.

1960 г. – Град Исламабад е обявен за федерална столица на Пакистан.

1967 г. – Израел анексира Източен Йерусалим.

1968 г. – Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней.

1971 г. – На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се провежда благотворителен концерт пред 40 хил. души, на който са събрани около 244 хил. долара за нуждите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е организиран от Джордж Харисън и Рави Шанкар, сред изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и др.

1975 г. – 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права, който води до създаването на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.

1981 г. – В САЩ започва излъчване музикалният тв канал MTV.

1990 г. – Желю Желев е избран от VII велико народно събрание за председател (президент) на Република България.

1991 г. – XXXVI народно събрание на Република България решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г.

2001 г. – България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда.

2004 г. – При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) загиват 396 души и над 500 са ранени.