Важни събития са станали на днешната дата 6 септември в историята.

На този ден през 1883 година княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция, отменена от него 2 години по-рано.

Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.

Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 февруари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).

С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Текстът на конституцията и подписите на депутатите са разположени върху 48 листа, украсени с винетка, останалите листа са празни. Корицата на книжното тяло е от кожа, лицевата страна е покрита с плътен сребърен обков, с флорални мотиви, вградени са 25 броя скъпоценни камъни с различна големина и цвят – бели рубини, зелени изумруди и червени рубини. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.

Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (спряна), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредби-закони при фактически суспендирана конституция.

Дошлото на власт след Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.

На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 6 септември в миналото:

394 – Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника узурпатор Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.

1492 г. – Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуска остров Ла Гомера (Канарски острови) и се отправя на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.

1522 г. – Витория, един от оцелелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Санлукар де Барамеда (Испания) и става първият кораб, обиколил света.

1791 г. – В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е представена специално за целта последната опера и произведение на Моцарт – „Милосърдието на Тит“.

1885 г. – Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).

1901 г. – В Бъфало (Ню Йорк) е извършен атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли, в резултат на което той умира 8 дни по-късно.

1915 г. – България в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция.

1939 г. – Втората световна война: Южна Африка обявява война на Германия.

1940 г. – Румънският крал Карол II абдикира в полза на сина си Михай I.

1941 г. – Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски.

1941 г. – Прието е изменение на Закона за защита на държавата, в резултат на което се предвижда смъртно наказание за повече политически провинения.

1941 г. – Холокост: нацистките власти задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак – шестоъгълната звезда на Давид.

1944 г. – Лесковац е сринат до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови жители 6000 губят живота си.

1948 г. – Юлиана става кралица на Нидерландия.

1948 г. – Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство на Народна република България.

1959 г. – В Народна република България се провежда автомобилно рали за първи път.

1965 г. – Индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за предотвратяване на пакистанска офанзива в Кашмир.

1968 г. – Есватини получава национална независимост от Великобритания.

1974 г. – Открита е новата Централна гара София.

1983 г. – СССР признава за свалянето на южнокорейския пътнически самолет (269 жертви) с обяснението, че военните пилоти не са били наясно с вида на самолета, когато той нарушава съветското въздушно пространство.

1991 г. – На втория по големина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, сменено през 1924 г. на Ленинград.

1997 г. – Екип от астрономи открива Калибан – естествен спътник на Уран.

1997 г. – Състои се погребението на трагично загиналата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света наблюдават по телевизията.

2000 г. – В централата на ООН в Ню Йорк с участието на 150 държавни глави и други високопоставени политици започва най-голямата световна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.

2005 г. – Калифорния става първият щат на САЩ, който легализира еднополовия брак.