През 1875 г. на заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание (1875 г.).

Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.

То обаче е неуспешно и поради лошата организация не се стига до сериозни действия. 

След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.

Година по-късно избухва Априлското въстание, което е причината и Великите сили да погледнат по-сериозно на Българския въпрос.