Важни събития са станали в миналото и на днешната дата 5 октомври, включително и в българската история. 

На този ден през 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание.

Известно е още и като Македонското въстание, е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.

Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и други и на комитетите „Единство“. Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Османската империя райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува османския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов.

Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Софийският комитет „Единство“ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разлога, като негов заместник-войвода е Никола Фурнаджиев. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.

На 10 ноември 1878 година е издаден Апелът на Привременното българско управление в Македония, с който се призовават свободните българи и всички славяни да окажат помощ на въстаниците.

Въпреки проявения героизъм османците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстанническо отделение влиза в конфликт с командира на другото – Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи. Поради техни интриги Софийският комитет „Единство“ връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев. По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат.

Ето какви други събития са станали на днешната дата:

610 г. – Състои се коронацията на византийския император Ираклий.

869 г. – В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28 февруари 870 г.

1502 г. – Христофор Колумб открива Коста Рика.

1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1793 г. – Конвентът във Франция въвежда Френския революционен календар.

1823 г. – В Англия започва издаването първото медицинско списание Ланцет.

1858 г. – Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия.

1864 г. – Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души.

1879 г. – Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.

1910 г. – Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.

1912 г. – Балканската война: Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември. (стар стил)

1921 г. – В Лондон е основан Международният ПЕН клуб.

1930 г. – В Атина започва Първата балканска конференция за сътрудничество.

1930 г. – Британският дирижабъл R101 катастрофира във Франция по пътя си към Индия и убива 48 пътници.

1931 г. – Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути.

1944 г. – България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.

1962 г. – Във Великобритания Бийтълс издават първия си сингъл Love Me Do.

1962 г. – Състои се премиерата на Доктор Но – първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд.

1970 г. – Ануар Садат е избран за президент на Египет.

1983 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Йо-хо-хо.

1983 г. – Полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир.

1985 г. – В София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство.

2000 г. – Масови демонстрации в Белград и другите големи градове довеждат до оставката на сръбския ръководител Слободан Милошевич, който отказва да признае поражението си от Воислав Кощуница на президентските избори.

2007 г. – Сергей Станишев открива новопостроения участък от Автомагистрала Тракия между Чирпан и Стара Загора.

2019 г. – Слави Трифонов учредява партията си „Няма такава държава“