Важни събития са станали на днешната дата 20 юли в историята.

На този ден през 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание в Османската империя.

Организирано е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година в Македония и на 19 август (нов стил) 1903 година в Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне. В северномакедонската, както и понякога в западната, и в българската историография, то се определя също само като Илинденско.

Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350-хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176 – пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници.

В Битолски окръг, между 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители. На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.

Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупираните през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.

Вижте какви други събития са станали на днешната дата 20 юли в миналото:

791 г. – Българската армия, командвана от кан Кардам, побеждава византийската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат).

1031 г. – Анри I става крал на Франция.

1402 г. – В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.

1810 г. – В Богота е обявена независимостта на Нова Гранада (бъдещата Велика Колумбия) от Испания.

1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен

1878 г. – С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия.

1891 г. – На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.

1917 г. – Първата световна война: Подписана е Декларацията от Корфу, според която сърби, хървати и словенци образуват общата държава Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград.

1921 г. – Публикуван е първият български Закон за авторското право.

1924 г. – В Париж е основана Международната организация по шахмат – ФИДЕ.

1926 г. – Методистката църква приема правото на жените да бъдат свещеници.

1928 г. – Правителството на Унгария издава декрет, съгласно който задължава циганите да приемат постоянно пребиваване и да спазват всички граждански закони.

1933 г. – В Лондон се състои 500-хилядна демонстрация срещу антисемитизма.

1941 г. – Съветският ръководител Сталин създава НКВД, като обединява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов шеф.

1944 г. – Втората световна война: Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг.

1949 г. – Шестото великото народно събрание избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет.

1949 г. – Израел и Сирия подписват споразумение за прекратяване на тяхната 19-месечна война.

1956 г. – Франция признава независимостта на Тунис.

1969 г. – Програма Аполо: Пилотираният космически кораб Аполо 11 успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на чужд свят.

1974 г. – Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта.

1975 г. – Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.

1976 г. – Американският космически кораб Вайкинг-1 успешно каца на Марс след 11-месечно пътешествие.

2001 г. – НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление.