Важни събития са станали на днешната дата 16 февруари в световната история.

На този ден през 1836 година Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен – на Добри Желязков.

Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията е български предприемач, основал през 30-те години на 19 век първото текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя. Това е станало през 1836 г. с подписан от султан Махмуд II ферман, с който се узаконява проектът за построяване на първата българска фабрика. Считан е за родоначалник на българската текстилна индустрия. Понякога се подписва като Ислименли (тоест Сливенец) по името на град Сливен на турски език.

По онова време град Сливен представлява голяма текстилна фабрика, а всяка къща – текстилна работилница, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и др. Купувачите са предимно турски търговци от Анадола. Градът има голямо стопанско значение за Османската империя и това му осигурява известни привилегии.

През 1834 г. Добри прави работилница в къщата на съпругата си, с машини, изработени по пренесени от Русия модели, в която внедрил голяма част от наученото в империята. Буйно течащите води в района на родния му град и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда в двора на къщата си в „Мангърската“ махала. Текстилната работилница е 22,20 м дълга, 4,80 м широка и 3,80 м висока. Машините започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. След година започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно те започват да разнасят славата на Добревото индустриално производство. Благодарение на желанията и познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него. Големите печалби на Добри Желязков водят до завист и недоволство, както сред местните занаятчии, така и у турската власт. Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до енергичния султан Махмуд II, който искал да прави реформи в държавата си и в това видял още една възможност за обновление на империята. Спасението идва от намерението на цариградското правителство да доставя евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия. От голямо значение е фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков пред султана, се застъпва българинът от Котел – княз Стефан Богориди. В резултат е издаден знаменателен за времето и народа ни султански ферман (16 февруари 1836 г.), който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен:

Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…

Ферманът е написан на хубава пергаментова хартия, подплатена със здрав зелен плат, широк е 63 см и дълъг 90 сантиметра. Изработен от добър художник, с изрисувана изящна султанска тугра (официален гербов печат).

Султанът отпуснал и два милиона гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Фабриката заработила и от становете ѝ излизали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно Добри Желязков построил още две фабрики в родния си град.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 16 февруари в миналото:

1568 г. – Издадена е присъда от Светия престол, с която цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени лица, е осъдено на смърт. Тя става причина за Осемдесетгодишната война.

1576 г. – В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва т.н. pacta conventa, с който обявява взетите след войната с руския цар Иван IV Грозни земи за собственост на Полско-литовската държава.

1736 г. – Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.

1791 г. – Създаден е окръг Оцего в щата Ню Йорк, САЩ.

1813 г. – Създаден е окръг Лебанон в щата Пенсилвания, САЩ.

1877 г. – Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция след прекратяване на Сръбско-турската война.

1887 г. – Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.

1898 г. – Излиза първият бюлетин на БТА.

1900 г. – Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.

1912 г. – Ла Меса, Калифорния получава статут на град.

1918 г. – Литва провъзгласява национална независимост.

1919 г. – Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.

1923 г. – Хауърд Картър, британски археолог египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон.

1934 г. – Подписан е търговски договор между Англия и СССР.

1936 г. – Левицата побеждава на изборите в Испания.

1936 г. – Официално са закрити IV Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия.

1936 г. – Дипломатическите връзки между Иран и САЩ са прекъснати поради задържането на ирански дипломат в САЩ.

1937 г. – Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон (полиамид 66) е патентован от фирмата „DuPont“.

1940 г. – Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.

1945 г. – Втората световна война: Американски самолети започват масирани бомбардировки на Токио.

1948 г. – Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда – естествен спътник на Уран.

1949 г. – Основан е футболният клуб Дунав в Русе.

1956 г. – Във Великобритания е отменено смъртното наказание.

1957 г. – Състои се премиерата на шведския филм „Седмият печат“.

1959 г. – Фидел Кастро встъпва в длъжност като министър-председател на Куба, след като диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.

1960 г. – Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница USS Triton (SSRN-586).

1963 г. – Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.

1967 г. – Състои се премиерата на филма „Двадесет и петият час“.

1968 г. – Открит е първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, САЩ.

1976 г. – Излиза първият модел КАМАЗ.

1983 г. – В София е открито международното спортно състезание Универсиада.

1984 г. – „Тексако“ закупува за 10,1 млрд. долара акциите на петролния монопол „Гети Ойл“, с което сключва най-голямата сделка в историята на САЩ.

1986 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Място под слънцето“.

1987 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Само ти, сърце“.

1992 г. – Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС „Никола Петков“.

1994 г. – Гърция въвежда икономическо ембарго на Република Македония.

1998 г. – Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ.

1999 г. – Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.

2005 г. – Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.

2005 г. – Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.

2007 г. – Състои се премиерата на филма „Призрачен ездач“ в САЩ.

2010 г. – Открита е отново жп линия между Северен Ирак и Турция между градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 г. прекъсване.