Важни събития са станали на днешната дата 26 ноември в историята.

На този ден през 1913 година екзарх Йосиф I премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София.

До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия.

За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.

След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя.

По настояване на българите от Македония и с одобрението на цялото българско обществено мнение, в началото на 1880 г. екзарх Йосиф се завръща в Цариград, за да действа за укрепване и запазване на екзархийското ведомство в останалите под османска власт български земи.

Наред с грижите за поддържане на българските черкви, тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война (1912 – 1913 г.) влиянието на Българската екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Сярска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управляват от български владици, а останалите – от екзархийски наместници.

След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София.

В продължение на 30 години след смъртта на Йосиф I (1915) г. Българската екзархия се управлява от Свети синод, начело на който стои наместник-председател. За този период постът „наместник-председател“ е заеман последователно от общо 6 митрополити: Партений Софийски, Василий Доростолски и Червенски, Максим Пловдивски, Климент Врачански, Неофит Видински и бъдещият екзарх Стефан I.

На 21 януари 1945 г., в катедралната църква „Света София“ в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за – както се оказва впоследствие – последен Български екзарх.

След като той е принуден от атеистичния комунистически режим да подаде оставка на 6 септември 1948 г., следва още един период от историята на БПЦ, през който тя се управлява от Свети синод, начело с наместник-председател. На този пост се изреждат общо трима владици, последният от които този път е бъдещият патриарх Кирил.

На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. – ловчанският митрополит Максим.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 26 ноември в миналото:

1335 г. – Провежда се първата среща на Вишеградската тройка – между кралете на Полша, Унгария и Чехия, на която се формира Антихабсбургски съюз.

1394 г. – Сеул става столица на Корейската държава.

1580 г. – Във Франция хугенотите сключват мирен договор с католиците, с който протестантството е признато за вероизповедание в тази държава.

1778 г. – Джеймс Кук открива остров Мауи, втория по големина от Хавайските острови.

1789 г. – В САЩ започва честването на един от най-популярните днес празници – Ден на благодарността, който е обявен за национален празник през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн.

1832 г. – В Русия е създадена Академията на Генералния щаб.

1832 г. – В Ню Йорк е пуснат в движение първият в САЩ конски трамвай.

1878 г. – В София е открито първото военно училище.

1906 г. – Със завръщането на Теодор Рузвелт от страните от Централна Америка приключва първото посещение на американски президент зад граница.

1914 г. – Първата световна война: По време на товарене с боеприпаси избухва британски военен кораб, при което загиват 788 души.

1916 г. – Първата световна война: Гърция обявява война на Германия.

1924 г. – Великият народен хурал провъзгласява Монголия за народна република – втората в света социалистическа държава след СССР.

1925 г. – Осъществен е първият полет на съветски бомбардировач ТБ-1 от А. И. Томашевски, който трае 7 минути.

1941 г. – Ливан става независима от Франция държава.

1942 г. – Втора световна война: Йосип Броз Тито и югославски партизани провеждат първата среща от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия.

1943 г. – Втора световна война: Приключва Каирската конференция с участието на президента на САЩ Франклин Рузвелт, премиера на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския генералисимус Чан Кайшъ.

1949 г. – Приета е конституцията на Индия.

1956 г. – Състои се премиерата на първия български цветен филм – Точка първа.

1959 г. – Ернесто Че Гевара е назначен за председател на националната банка на Куба.

1965 г. – Франция изстрелва първия си изкуствен спътник на Земята – Астерикс.

1966 г. – Франция пуска в действие първата в света водноелектрическа централа, която използва енергията на приливите и отливите.

1967 г. – По време на най-голямото наводнение в историята на Лисабон загиват 450 души.

1976 г. – Бил Гейтс и Пол Алън регистрират като запазена търговската марка Майкрософт.

2004 г. – Извършен е последният полет на Конкорд в историята на полетите със самолети.

2008 г. – В Мумбай, Индия, започва поредица координирани от пакистански терористи взривове, които убиват 164 души и раняват повече от 300.