Важни събития са станали на днешната дата 18 август в историята.

На този ден през 1868 година френският астроном Жул Жансен открива хелия, докато анализира хромосферата на Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение.

Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602. Означаван със символа He. Представлява безцветен нетоксичен газ без вкус и миризма и заема първото място в групата на инертните газове в периодичната система. Неговите температура на кипене и топене са най-ниските сред всички химични елементи, като съществува само в газообразна форма, освен при определени екстремни условия.

Хелият е открит през 1868 година от Жул Жансен и Норман Локиър, които независимо един от друг наблюдават слънчеви затъмнения и забелязват неизвестна дотогава жълта спектрална линия на Слънцето. Локиър решава, че тя се дължи на новооткрит химичен елемент, който нарича хелий по името на древногръцкия бог на Слънцето Хелиос. През 1903 година в находища на природен газ в САЩ са открити големи залежи от хелий, като страната и днес остава най-големият производител на този газ.

Съществуването на хелий в природата е откривано от човека два пъти – на Слънцето и на Земята.

Хелият е наблюдаван за пръв път на 18 август 1868 година като жълта линия с дължина на вълната 587,49 нанометра в емисионния спектър на хромосферата на Слънцето. Линията е забелязана от френския астроном Жул Жансен по време на пълното слънчево затъмнение в индийския град Гунтур. Първото предположение е, че линията се дължи на натрия. На 20 октомври същата година английският астроном Норман Локиър също наблюдава жълта линия в слънчевия спектър, която нарича линия на Фраунхофер D₃, тъй като е разположена близо до известните линии на натрия D₁ и D₂.^[3] Локиър решава, че линията се дължи на химичен елемент в състава на Слънцето, който е неизвестен на Земята. Заедно с английския химик Едуард Франкланд той му дава името на древногръцкия бог на слънцето Хелиос (ἥλιος).

Ето какви други събития са станали на днешната дата 18 август в миналото:

1201 г. – Основан е град Рига – днешната столица на Латвия.

1682 г. – Петър I става цар на Русия.

1743 г. – Влизат в действие първите правила на бокса, изготвени от Джек Броунгтън.

1786 г. – Рейкявик, сегашната столица на Исландия, получава статута на град.

1870 г. – Френско-пруската война: Започва Битката при Гравлот.

1877 г. – Американският астроном Асаф Хол открива естествения спътник на Марс – Фобос.

1903 г. – Избухва Преображенското въстание на българите в Одринска Тракия

1916 г. – България в Първата световна война: България превзема Корча след като гръцкия гарнизон капитулира.

1917 г. – При голям пожар в Солун изгарят над 30% от сградите и 70 хил. души остават без дом.

1917 г. – България в Първата световна война: Започва едномесечна българска офанзива по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец.

1920 г. – Влиза в сила 19-ата поправка на Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.

1945 г. – СССР анексира от Япония Курилските острови.

1949 г. – Основана е германската компания „Adidas“.

1958 г. – В САЩ излиза от печат скандалният роман на Владимир Набоков – Лолита.

1962 г. – Ринго Стар за първи път излиза на сцена като барабанист на Бийтълс.

1964 г. – МОК отстранява ЮАР от участие в XVIII летни олимпийски игри заради политиката на апартейд на правителството.

1971 г. – Виетнамската война: Австралия и Нова Зеландия изтеглят своите войски от Виетнам.

1982 г. – Западните информационни агенции съобщават за статията на американската журналистка Клеър Стърлинг в „Рийдърс Дайджест“, в която се лансира „българската следа“ в атентата срещу Йоан Павел II.

2006 г. – XL Народно събрание на България приема на второ четене промените в Закона за трансплантациите.