Има един свят, който рядко попада в медиите и жалко, защото е изключително живописен и шарен. Той е далеч от жълтите павета, от морските курорти, от ски пистите, от Капана. Но е дори по-привлекателен за хора с любопитно око, защото там може да се открие това, което дори не са предполагали, че се намира. Този свят се мести, всеки път е на различно място, но се повтаря всяка седмица, така че хората да го знаят. Става дума за пазарните дни в различни малки градове в страната. В Пловдивска област тези дни се знаят от десетилетия, те са установени с твърда традиция и пустите иначе места оживяват. На тези пазари обикновено ходят търговци, чиято дейност някак се е специализирала точно в това. Те продават…всичко. Едновременно малки прасенца и стари компютри, портрети на Тодор Живков, автентични родопски носии, извадени от скриновете, палта на по сто години, опазени от молците. Разбира се, основните търговски артикули са в сферата на плодовете и зеленчуците, домашните туршии, цветята, неизбежните гащи и камизоли, пердета, но находките са между тях. Традицията на пазарните дни в Пловдивска област започва от вторник с пазара в Септември, в сряда е в Стрелча, в четвъртък е в Асеновград и Калофер, в петък е в Баня и Копривщица, в събота е в Стамболийски и Карлово, в неделя – в Раковски, Кричим и Хисаря. Струва си човек да проучи тази традиция, защото тя е жива и непопулярна в големите градове. Неслучайно постоянните пазари в Пловдив носят имената на дни от седмицата, но отдавна са скъсали с този наплив.

   Най- близко до Пловдив е асеновградският пазар, който се прави в четвъртък. Поне в близкото минало, преди да направят новия кооперативен пазар и да разкопаят града, този пазар в четвъртък буквално заливаше улицата до автогарата и се простираше на километър. Освен какви ли не джаджи, отдавна излезли от производство, но не и от употреба в домашни уреди, много интересни бяха сергиите на калайджиите. Те обикалят Родопите и често вместо пари, получават за услугите си дрехи от пазени с десетилетия, понякога век, чеизи. Цели топове ръчно тъкан плат, оригинални връхни дрехи, панти. На пазари като този колекционерите понякога откриват истински находки. Колкото по-навътре в провинцията и по-далеч от големите градове е пазарът, толкова по-голям е шансът да си купиш животно- и не само птички, често пъти от защитените видове, зайци и кучета, но и кози, крави, овце, свине, коне. Около 2 000 джамбази, предимно цигани от Пазарджишко, са завзели тоя бизнес и обикалят страната. Само за справка- едно магаре може да се купи за 800 лв, ако е още силно и ще върши работа. Ако е старо и става само за месо, цената пада до 200 лв. Кравите са по 1000 лв. В момента има забрана за продажба на този вид животни, но напролет ще се отвори сезонът, а и идва Гергьовден и хитът ще са агънцата.