На Локо се размина за „чистача“ Демерджиев, но действията му доказват, че принципите му са само за ефира
Локомотив Пловдив не получи никакви санкции от Дисциплинарната комисия към БФС заради нелегалното присъствие на адвоката Иван Демерджиев на мача с Берое при закрити врати. Кадрите, които бяха показани по време на живото излъчване по телевизията, показваха как бившият вътрешен министър обикаляше трибуните в опит да си намери по-удобно място.
Все още не е изяснен въпросът как точно Демерджиев е попаднал на стадиона - една от версиите е, че той е бил вкаран от ръководител на домакините нелегално, а според други е бил част от 20-те души, които всеки тим може да представи. Публикации в някои национални медии се твърдеше, че срещу името на мастития адвокат е стояла длъжност – „чистач“, само и само да влезе на стадиона.
Всъщност да си чистач няма нищо лошо, стига той да живее според принципи и закони, които следват гражданите. Очевидно това не се отнася за иначе претендиращият, че познава добре нормите и правилата в обществото бивш вътрешен министър. Самият той не спира да обикаля телевизионни студия, подкасти и различни медии, които говори за „духа на закона“, „справедливост“ и „морални норми“.
В същото време, наглед дребно прескачане на тези принципи, за които говори Демерджиев в ефир – доказват крилатата фраза е, че е много по-лесно да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях.
След като Демерджиев знае добре, че този мач е без публика, а той няма никакво отношение към организацията на срещата – защо е настоял и отишъл на този двубои? Да се радва на любимия си отбор без публика, която очевидно го презира( б.а. надписът „Демерджиев – жълта подлога“)? Или пък да демонстрира положение, че правилата не важат за него и той може да си уреди аудиенция където и когато поиска?
Каквито и да са били намеренията му – то той демонстрира, че „духът на закона“ и „справедливостта“ за него имат значение само ако громи някои в ефир, а в собственото си битие не ги смята за важни.
„Дребните“ нарушения никога не са невинни, и никога не са дребни – те са егзактен пример за начина на мислене на дадени човек. След като за него не важат забраните по стадионите, почти вероятно ще смята по същия начин и за други норми, които определят обществените отношения.
Всичко това пък е много показателно за човек, който няма търпение да скочи с апломб в политиката, която толкова му се услади, след като без избори и легитимност пое вътрешното министерство преди няколко години.
