"Пинк Флойд" е британска рок – група, известна със своите многопластови композиции, задълбочени текстове,звукови експерименти и оригинални,изпипани до съваршенство шоута. Групата първоначално се състои от Боб Клоуз, Сид Барет,Ричард Райт, Роджър Уотърс и Ник Мейсън. В началото групата изпълнява кавъри на балади в стил ритъм едн блус,а през март 1967г. излиза първият самостоятелен сингъл на групата Arnold Layne , разказващ за човек,който краде нощем бельо от просторите. Този първи сингъл на „Пинк Флойд“ излиза на 27 февруари 1967, 

 През 70-те години групата издава албум със саундтрак към филма "Zabriskie Point" на Микеланджело Антониони.

Въпреки че, групата изобщо не е ориентирана към издаване на хитове на сингли, нейната композиция "Money" от постигналия солиден успех албум "Dark Side of the Moon" (1973г.) стига първо място в класациите на САЩ и остава в челните 100 за повече от десетилетие, като чупи много рекорди по пътя и прави албума един от най-продаваните на всички времена. Самият албум "Dark Side of the Moon" е концептуален албум, разглеждащ теми като умопомрачение, невроза и слава, който поради използваната нова 16 -пистова записваща техника на студиото Аби Роуд и огромното време, отделено от инженера Алън Парсънс, налага нови стандарти за точно възпроизвеждане на звука. Албумът става източник и на упорита градска легенда, според която той е нещо като синхронизиран саундтрак към филма "Магьосникът от Оз".

Албумът "Dark Side of the Moon" и последвалите го три албума: "Wish You Were Here", "Animals" и "The Wall" често се смятат за върха в кариерата на Пинк Флойд.

„The Wall“ е последният албум на „Пинк Флойд“, в който участва Ричард Райт преди завръщането му през 1987г. Докато албума е бил записван, Роджър Уотърс е засилвал хватката си върху групата и е искал почти пълен художествен контрол, създавайки напрежение в групата. Въпреки това, албумът е успешен, продава приблизително 30 милиона копия по света и е един от най-добре продаваните албуми на 80-те. „The Wall“ е най-добре продаваният албум на групата в САЩ с повече от 23 милиона продадени копия. Албумът достига № 1 на чартовете за албуми Билборд в Щатите, където остава за 15 последователни седмици, и не се оттегля от чартовете цели 2 години.

Записването на албума било сложно, защото бил записван в четири студия за осем месеца. Роджър Уотърс споменава, че всички проблеми произтичали от английските данъчни закони, налагащи финансови ограничения. Според Уотърс „Щяхме да го запишем в Лондон, после преживяхме изключителен неуспех, бяхме вложили много пари в една компания в Лондон, която трябваше да ги инвестира и така нататък, но за съжаление, вместо това ги откраднаха. Откраднаха ги по такъв начин, че въпреки това трябваше да платим данъци за тях. Таке че, пет години след "Dark Side of the Moon", бяхме съвършено оскубани. Тъй като разполагахме с тази основа за албум, която изглеждаше добра, неохотно решихме да заминем да осъществим записа във Южна Франция. Признах, че причината да запишем албума във Франция беше чисто и просто заради страха ни да останем без пукната пара“.

По време на записите Уотърс чувства, че приносът на Ричард Райт за групата е малък и разпорежда той да напусне след като "The Wall" е завършен. По това време Райт е пристрастен към кокаина, което може и да е играло роля за уволнението му. Уотърс твърди, че Дейвид Гилмор и Ник Мейсън са подкрепяли решението му да уволни Райт, но през 2000 година Гилмор обявява, че той и Мейсън са били против. Райт е уволнен от групата, но остава да довърши албума и да участва в концертите като платен музикант.Уорърс се затваря все повече в себе си, а славата на Pink Floyd започва да му тежи, прави го враждебен и го отчуждава от останалите. Това намира отражение в музиката на групата, като може би най-ясно проличава в епиката "The Wall". Идеята за изолирането и отдръпването от хората чрез изграждане на метафорична стена около себе си е в основата на "The Wall".

Посланията и влиянието, което оказва творението на Уотърс, са толкова големи, че могат да се пишат цели трудове върху тях. Идеите пък са все още актуални до такава степен, че спектакълът "The Wall" отново се представя от Уотърс и гост-музиканти по целия свят от 2010 г. насам. След края на "Пинк Флойд" ерата обаче магията в творчеството на Уотърс вече не е същата. Макар да издава три албума до 1992 г., басистът забавя темпото в сравнение с предишните си творби.

През 2010 г. идеята за концертния спектакъл "The Wall" отново се заражда в главата на Роджър Уотърс и 20 години след последните тематични концерти той отново тръгва на турне. Концептуалните шоу програми са много модернизирани, а стадионите са винаги пълни.