Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Основана е на 25 септември 1869 първоначално като Българско книжовно дружество в град Браила, Румъния. Заедно с Екзархията, то е първата българска институция и предхожда създаването на Третата българска държава с почти цяло десетилетие. През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 се преименува на Българска академия на науките. Това става, след като през 1908 г. председателят Иван Гешов прави голямо лично дарение, с условието Българското книжовно дружество да стане академия. Политическите събития забавят този процес, но три години по-късно мечтата на Гешов се сбъдва. През 1940 г. академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата, като запазва това име до 1947, след което отново се преименува на БАН.
Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация През 2010 г., след провеждането на международно оценяване, броят на институтите е намален на 42. В началото на 2019 г. Националният Институт по метеорология и хидрология престава да е част от БАН.
Преди реформите от 2010 г. общият брой на работещите в Академията е около 7400 души, от които учените са около 3570. Към 2020 г. числото на учените спада до към 2700 души.