На днешния 5 февруари през 1889 година Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.

Картечницата обаче се приема официално на въоръжение в българската армия през 1908 година. За нуждите на армията е закупена  системата „Максим-Шпандау“ с теоретична скорострелност 500 изстр./мин., и бойна 400 изстр./мин. Тя е с водно охлаждане, като без добавяне на вода, може да произведе до 3000 изстрела без смяна на цевта. След Първата световна война българската армия е обезоръжена и голяма част от нейните оръжия и боеприпаси са отнети включително и 5000 картечници.

През 1924 г. българският изобретател капитан Христо Николов прави първия си модел на лека картечница. При изпитанието през 1927 г. комисията констатира, че е съвсем нов затворът, който е много опростен. На 26.10.1927 получава патент 1167 за „Лека картечница“ и три години по-късно международно признание с английски, немски и чешки патенти. Картечницата не се произвежда серийно, но образец от 1939 година се намира в Националния военно-исторически музей – София.

След Втората световна война в България се организира производството на оръжие основно за мотострелковите части. В Арсенал – Казанлък се произвеждат различни видове лицензни леки картечници 5,56х45, 7,62х39 и други, като ръчни и за използване в бронетанковата техника.