В края на 2025 г. любимият на мнозина актьор Дик Ван Дайк — прочут със степ танците си и с неизменния „блясък в очите“ — навърши 100 години.

В навечерието на рождения си ден той издаде книгата 100 Rules for Living to 100: An Optimist's Guide to a Happy Life — „100 правила как да живееш до 100: наръчник на оптимиста за щастлив живот“, пише Оbekti.bg.

„Никога не се събуждам в лошо настроение“, казва той преди излизането на книгата.

След цял век живот подобно твърдение звучи впечатляващо. И макар на пръв поглед да изглежда почти невероятно, ведрият поглед към света може да се окаже един от важните фактори зад изключителното дълголетие на Ван Дайк.

В свой текст от 2025 г. за The Conversation специалистът по здравни науки Джоланта Бърк обяснява, че все повече изследвания наистина сочат връзка между оптимизма и по-големите шансове за по-дълъг живот.

„Многобройни проучвания показват, че ниските нива на стрес и поддържането на позитивна, оптимистична нагласа са свързани с дълголетието“, отбелязва тя.

Разбира се, няма универсална рецепта, която да гарантира живот до 100 години. Но има фактори, върху които до известна степен имаме влияние.

Един от тях може да бъде именно оптимизмът.

Какво разкрива едно проучване сред монахини

Бърк посочва дългосрочно изследване сред послушнички, започнало още през 30-те години на миналия век. Като млади участничките били помолени да опишат живота си. Шест десетилетия по-късно учените установили, че онези от тях, които са изразявали повече положителни емоции, са живели средно с 10 години по-дълго.

По-ново изследване от 2019 г., проведено във Великобритания, също открива конкретна връзка между оптимизма и по-дългата продължителност на живота — средно с до 15%.

При две големи групи участници хората с по-силно изразен оптимизъм имали по-голяма вероятност да достигнат т.нар. „изключително дълголетие“, съобщават изследователите. С други думи — да доживеят до 85 години или повече.

Но защо оптимизмът изглежда толкова благотворен за дълголетието?

Учените все още нямат окончателен отговор, но разполагат с няколко възможни обяснения защо положителната нагласа може да се отразява добре на здравето.

Щастието, смисълът и хората около нас

Позитивното мислене често върви ръка за ръка с усещането за щастие, с чувството за смисъл и с пълноценните взаимоотношения — а всички те се свързват с по-дълъг живот.

Най-дългото изследване върху щастието в света се провежда от 1938 г. насам. След близо девет десетилетия, стотици рецензирани научни публикации, безброй въпросници, медицински прегледи и лични интервюта, от него се очертава ясен извод.

Най-добрият показател за щастлив и смислен живот не са „добрите“ гени, установяват авторите на изследването в скорошен анализ, а това доколко удовлетворяващ ни се струва собственият ни живот.

Участниците, които в средна възраст били най-доволни от отношенията си с приятели и семейство, се оказали най-здрави на 80 години. Те по-рядко страдали от заболявания и по-често се възстановявали успешно след боледуване.

Учените не са напълно сигурни защо се получава така. Едно от предположенията е, че богатият социален живот действа като защитен буфер срещу стреса и тревогите на ежедневието.

Гените имат значение, но не решават всичко

Днес някои учени изчисляват, че достигането на 90-годишна възраст може да се обясни приблизително с 30% генетика и 70% здравословни навици — като хранене, движение и начин на живот.

Положителната нагласа вероятно е част от тази по-широка картина. А близките ни хора може да са един от най-важните пътища към нея.

По-рано тази година Дейвид Атънбъро също навърши 100 години. На своя 90-и рожден ден той казва пред медиите, че дълголетието му се дължи най-вече на чист късмет. И макар това несъмнено да е вярно донякъде, има фактори, които вероятно са увеличили шансовете му за дълъг живот.

Подобно на Ван Дайк, Атънбъро остава социално и физически активен дори в напреднала възраст. Страстта му към природата никога не угасва, а той продължава да работи и признава, че изпитва неприязън към самата идея за пенсиониране.

Смисълът като част от здравословното остаряване

Някои данни показват, че хората над 50 години, които имат ясно усещане за смисъл и цел в живота, обикновено се радват на по-добро физическо и психично здраве.

Най-голямото и най-обхватно изследване на столетници и техните семейства в света, проведено от учени в САЩ, също открива доказателства в тази посока.

Според него например децата на столетници по-често имат силно чувство за житейска цел в сравнение с общата популация. Това е свързано с по-ниски нива на заболявания, инвалидизация и когнитивни нарушения — тема, която се доближава и до изследванията върху суперостаряващите.

„Да остаряваш добре не означава само да избегнеш или да отложиш болестите“, казва през 2018 г. съавторът на изследването и биостатистик Паола Себастиани от Бостънския университет.

„Да се чувстваш добре със собствения си живот е важно и трябва да се разглежда като съществена част от здравословното остаряване.“

Ван Дайк формулира тази идея по свой начин.

„Старостта е отчасти факт, отчасти състояние на духа, отчасти късмет“, пише той в друга своя книга — Keep Moving: And Other Truths About Living Well Longer.

Може би е прав. Блясъкът в очите и живецът в походката не просто добавят живот към годините — те могат да добавят и години към живота. Това подсказват и някои неочевидни, но научно подкрепени признаци за дълголетие.