Използването на музиката при терапия на психични заболявания е един от акцентите в изследванията на психичното здраве. Експертите се интересуват от разбирането на музикотерапията и от това как да постигнат най-добри резултати при нейното използване.

Проучване, публикувано в Cell Reports, разглежда някои от основните механизми, свързани с ефективността на музикалната терапия като средство за лечение на депресия. Изследователите са установили, че субективното удоволствие е ключов фактор за наблюдаване на ефективен отговор при участниците с резистентна на лечение депресия.

Резултатите допълнително подчертават основните причини, поради които музикалната терапия е полезна, и какви стъпки биха могли да повишат нейната ефективност.

В изследването са участвали 23 души с резистентна на лечение депресия. Резистентна на лечение депресия е депресия, която не реагира на типичните лечения. Всички участници са били на възраст между осемнадесет и шестдесет и пет години. Изследователите са искали да разберат повече за това как мозъкът им реагира на музика.

Изследователите разгледали ефекта на музиката върху две ключови области на мозъка: „леглото“ на ядрото на stria terminalis и nucleus accumbens. В изследването се отбелязва, че и двете области са свързани с веригите за възнаграждение на мозъка и емоциите. Те също така обясняват, че слуховата кора на мозъка възприема музиката и след това активира схемата за възнаграждение на мозъка, за да създаде емоционален отговор.

На всички участници са били приложени мозъчни електроди. Изследователите ги използвали при събирането на данни, както и темпорална скалпова електроенцефалограма, за да съберат информация за мозъчната активност. По този начин те са успели да съберат данни за различни области на мозъчната активност: кортикални и субкортикални области.

Изследователите разделили участниците на две групи въз основа на познанията им за класическа музика. В групата на запознатите участниците слушали редовно плейлиста в продължение на две седмици и оценявали предпочитанията си към определени произведения.

Участниците, които са имали възможност да слушат предпочитаната от тях музика, са отбелязали по-голямо подобрение на депресивните симптоми, което показва, че антидепресивните ефекти на музиката са свързани с индивидуалното удоволствие. Освен това при участниците, които не са познавали музиката, но са се наслаждавали на нея, също се наблюдава по-забележително подобрение на симптомите, отколкото при тези, които не са се наслаждавали на непознатата музика.

По-нататъшният анализ на всички групи е показал, че по-високото удоволствие от музиката предизвиква по-голяма активност в наблюдаваната верига за възнаграждение. Освен това сред групата с висока степен на удоволствие от музиката отговорът на схемите за възнаграждение се влияе от активността на слуховата кора.

Изследователите установяват, че при участниците, които са имали по-ниско ниво на музикално удоволствие, добавянето на нискочестотни звуци е увеличило удоволствието и е спомогнало за намаляване на депресивните симптоми.

Въз основа на всички резултати изследователите отбелязват още, че познаването може да засили отговора, предизвикан от удоволствието от музиката.

Източник: Puls.bg