Българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Това е основният извод от доклад на Националния осигурителен институт.

Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще намалява и едновременно това неговата възрастова структура ще се влошава. В резултат, коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне чувствително – ако през 2018 г. на 100 лица между 15 и 64 г. се падат 33 лица до 65-годишна възраст, то през 2070 г. броят им ще нарасне до 56 на 100 лица.

В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с близо 38%. От своя страна, делът на възрастното население от общата численост на населението ще нарасне от около 21% през 2018 г. до 31% през 2070 г.

В последните години бяха предприети редица действия за стабилизиране на финансовото състояние на пенсионната система и подобряване адекватността на пенсиите. С реформата от 2015 г. се създадоха условия едновременно за повишаване на приходите от осигурителни вноски, както и за ограничаване ръста на разходите за пенсии с въвеждане на по-строги изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Провежданите политики по доходите от последните години, в това число увеличенията на минималната работна заплата, на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и на максималния осигурителен доход, също водят до увеличаване на приходите в системата. Те, наред с други решения, доведоха до нарастване на средния осигурителен доход за страната и следователно съдействаха, чрез механизма за осъвременяване на пенсиите, за подобряване тяхната адекватност. Но от друга страна, в средносрочен и дългосрочен план това неминуемо се отразява и върху разходите за пенсии.

Средносрочните и дългосрочни ефекти върху разходите бяха усилени от други решения, най-вече свързани с минималните размери на пенсиите за трудова дейност и с максималния размер на пенсиите. В резултат от проведените параметрични реформи, в краткосрочен и средносрочен план може да се очаква подобряване на финансовото състояние на фондовете на ДОО.

Недостигът от средства (от около 3,5% от БВП през 2018 г.) ще продължи да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 2,3% от БВП през 2034 г. Общо за периода 2018-2070 г. разходите за пенсии ще нарастват като дял от БВП, достигайки до 10,2% през 2070 г. при около 8,5% през 2018 г.

Адекватността на пенсиите остава повод за сериозна загриженост. Макар и намаляващият брой пенсионери, поради завишените изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в резултат от демографските процеси, да има важен принос за подобряване баланса на фондовете на ДОО, именно по-ниският коефициент на заместване на дохода (средна пенсия към среден осигурителен доход) всъщност е факторът с най-голям принос за намаляване на недостига от средства в системата като дял от БВП.

От около 42% през 2018 г. в дългосрочен план коефициентът на заместване ще намалее до 35% през 2070 г. Върху този процес влияе най-вече законодателното изискване за редукция на индивидуалния коефициент на пенсионерите, на които ще бъде отпусната пенсия и от ДОО, и от универсален пенсионен фонд. При различни допускания за особеностите на трудовата кариера редукцията в индивидуалния коефициент ще нараства плавно от около 20% в началото на периода до над 25% през 2050 г.

Наред с адекватността на пенсиите, в дългосрочен план финансовото състояние на фондовете на ДОО също е тема, изискваща внимание. Прогнозите показват, че въпреки подобрението, балансът на системата ще остане отрицателен за целия период 2018-2070 г. Наред с това, след 2037 г., когато приключва увеличението на законоустановената пенсионна възраст, балансът на фондовете на ДОО ще започне да се влошава, достигайки дефицит от около 4,8% през 2070 г.

Ще се задълбочи и зависимостта на системата от държавния бюджет – в края на периода трансферът за покриване на недостига от средства ще нарасне с около 5% от общите разходи. При 35,7% през 2018 г., през 2070 г. делът на трансфера от централния бюджет ще достигне 40,7% от общите разходи на ДОО. Това показва, че при сегашните разпоредби по отношение правото и размерите на пенсии и обезщетения, и дори при очакванията за намаляващ коефициент на заместване на дохода, приходите от осигурителни вноски няма да са достатъчни, за да компенсират нарастващите разходи на системата.

Планираното обвързване на пенсионната възраст с промените в средната продължителност на живота след 2037 г. ще доведе до допълнително увеличение на законоустановената възраст за пенсиониране, но финансовият ефект върху ДОО от тази мярка не е еднозначен. Дали хората ще бъдат в състояние да останат на пазара на труда и след 65-годишна възраст или голяма част от тях ще се инвалидизират е въпрос, отговорът на който зависи от много и различни фактори.

При текущата нормативна рамка, по-високият икономически растеж, съпроводен с по-висока заетост, по-ниска безработица и по-високи трудови възнаграждения, е факторът с най-силно положително въздействие върху дългосрочното финансово състояние на ДОО.