Моделът „Филипов“ - когато законът е в кавички, а обществените средства създават зависимости
Автор:
Plovdiv Now
20:30, 22.12.2025475
В Пловдив отдавна не става дума за футбол, благотворителност или „кауза“. Става дума за власт – неформална, но реална. Власт, упражнявана без санкция, без контрол и без притеснение. Името на този модел е Илиян Филипов.
Въпросът, който „не трябваше“ да бъде зададен
Всичко започна с нещо напълно нормално в правова държава – питане. Общински съветници от групата на Продължаваме Промяната – Демократична България и „Браво Пловдив“ си позволиха да попитат кмета дали т.нар. „Коледен базар на Колежа“, разположен върху общинския паркинг на стадион Стадион Христо Ботев, е законно поставен и дали се плащат дължимите такси. Същият бе зададен и за паркинга на стадиона, който се таксува с 2 лева на час, а не на последно място и как се отдават помещенията на други стопански субекти, въпреки че са общинска собственост.
Просто въпроси – не констатации, не посочване с пръст, не обвинение – просто въпроси…
Реакцията обаче беше показателна – не от администрацията, а от човека, който от години се държи като фактически собственик на публична инфраструктура.
Вместо да обясни има ли разрешение, има ли договор и плащат ли се такси, Илиян Филипов премина в атака. Не към фактите, а към питащите. Започна да брои часовете им труд, възнагражденията им, „моралния им облик“. Класическа тактика – когато нямаш аргументи по същество, удряш по личността.
Същият този Филипов, който през годините е усвоил десетки милиони левове публични средства чрез обществени поръчки, си позволи да говори за „алчност“ и „лицемерие“. Човекът, чиито фирми редовно печелят общински договори, обвинява други, че искали „да пълнят партийни каси“.
Парадоксът е пълен - докато публично заявява, че няма да позволи името на Ботев Пловдив да бъде използвано за политически пиар, самият Филипов го използва като щит ежедневно.
Последният пример е показателен – натиск върху кмета за обществена поръчка за Етап 2 на стадиона на стойност около 13 млн. лева, от която пряко е заинтересована фирмата му ПИМК. Заплахи с протести, с фенове, с „обществено недоволство“. Резултатът – 44 млади момчета, изкарани да упражняват натиск в негова полза.
Това не е кауза, а инструментализация на фенската енергия.
Филипов демонстративно заяви, че няма да плаща „и лев повече“ на Община Пловдив, защото имал договор. Договор от две и нещо страници, с наем под 5000 лева месечно по Закона за спорта.
Същевременно помещения под стадиона се отдават под наем на трети лица, паркингът се таксува по 2 лв./час, липсват договори и търгове.
Всичко това е в пряк разрез със Закона за спорта, но „законност“ – по думите на самия Филипов – вече се пише в кавички.
Мълчанието на кмета и „гумената“ прокуратура
На този фон Костадин Димитров се гъне. Напуска заседания, отговаря уклончиво, изпраща „инспектората да види“. Без ясна позиция, без действия,без санкции.
А Прокуратура на Република България? Тя продължава да не вижда проблеми: нито с платения паркинг; нито с отдаваните помещения; нито с побои над фенове; нито с над 20 декара общинска земя, ползвани от ПИМК като ведомствен паркинг без договор.
Това е модел. Същият модел, който изкара хората по площадите в София, Пловдив, Варна и другите големи градове в България.
Модел, при който публичните средства се превръщат в лост за влияние.
Модел, при който институциите се страхуват да прилагат закона.
Модел, при който бизнесът диктува правилата.
Модел, при който общественият интерес остава последен.
В Пловдив този модел има конкретно лице и конкретни фирми. И докато администрацията мълчи, а прокуратурата „не намира основания“, усещането за безнаказаност само се засилва.
Футболът е емоция. Ботев Пловдив е кауза за хиляди хора. Но нито футболът, нито феновете трябва да бъдат използвани като параван за икономически интереси и натиск върху властта.
Общинската собственост не е бащиния. Законът не е в кавички, а арогантността, подкрепена от институционално бездействие, ражда точно онова, срещу което обществото вече веднъж се надигна.
Въпросът вече не е дали коледният базар е законен и дали Филипов може да събира по 2 лева на час. Въпросът е кой управлява Пловдив – избраните представители от гражданите или хората, които са свикнали никой да не им търси сметка. Кметът е сляп, общината е глуха, а прокуратурата - безмълвна.