Млада жена се бори с агресивен рак, моли за помощ, за да остане до детето си
Пиша тези думи със страх, който трудно се описва, след като животът ми се преобърна само за няколко дни.
Всичко започна почти случайно. Бях в болница със сина ми, който беше с пневмония. В един от тези тежки дни, докато се грижех за него, напипах бучка в гърдата си.
Направих ехограф. Видя се формация около 2.5 см. Първоначално ми казаха, че най-вероятно е фиброаденом. След това беше направена биопсия и отново ми беше обяснено, че вероятността да е доброкачествено образувание е голяма.
На 27.05 формацията беше извадена и тогава дойде резултатът, който промени всичко" инвазивен карцином".
В този момент думите „най-вероятно е доброкачествено“ бяха заменени от диагноза, която не дава време за чакане и не оставя място за грешки.
В България ме насочиха към химиотерапия, а след това евентуално към нова операция за разширяване на оперативното поле. Не ми беше препоръчан PET скенер. Не беше направен и пълен образен план, който да покаже дали заболяването е ограничено и какво точно трябва да се направи преди започване на лечение.
Започнах да чета повече, да търся информация и колкото повече четях, толкова по-силно усещах, че нещо не е наред. Не можех да остана спокойна с мисълта, че при такава диагноза не е направена пълна оценка на заболяването, затова поисках мнение в чужбина.
Оттам ми обясниха, че към момента подходът не е достатъчно пълен. Необходими са PET скенер и ЯМР, за да се види цялата картина. Едва след това може да се прецени дали трябва да се направи втора операция и каква химиотерапия е най-правилна за мен.
Най-страшното е, че туморът е изключително агресивен. Показателят Ki-67 е 97%, което означава много висока скорост на делене на туморните клетки. При такава диагноза времето не е просто важно. Всеки ден има значение.
Сумата, необходима за лечението ми, е 80 000 евро.
Това е сума, която е непосилна за мен и моето семейство...
Най-тежко ми е, че не се страхувам само за себе си. Имам дете на 6 години, малко дете, което още има нужда от майка си във всеки ден от живота си. И когато чуеш такава диагноза, мисълта не остава само в болестта, в изследванията и в лечението. Тя отива при детето ти, при това дали ще можеш да го прегръщаш, дали ще бъдеш до него, когато го е страх, дали ще го водиш за ръка, дали ще го гледаш как расте.
Това е най-големият ми страх.
Не искам детето ми да расте със спомен за майка си. Искам да расте с мен.
Затова се обръщам към вас с молба за помощ. Моля ви, помогнете ми да започна правилното лечение навреме, за да имам шанс да премина през това и да остана до детето си.
Всяко дарение, всяко споделяне и всяка подкрепа са безценни за мен.
От сърце ви благодаря!
Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut
Банка:Allianz Bank
IBAN:BG63BUIN95611000739742
BIC:BUINBGSF
Получател:
Фондация Павел Андреев
Основание:
Христина Шидерова
Подобни новини
Вашият коментар през Facebook
Новини 
Анкета
Избор на редактора
Изпрати новина
