Европейска столица на културата – Пловдив 2019 вече е в историята. След официалния край продължаваме да питаме пловдивчани - артистите, обществениците, журналистите в града под тепетата, как те видяха отминалата година. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде:

Милена Чакандракова, журналист, бивш член на Управителния съвет на фондация "Пловдив 2019"

-Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- Очакванията ми се покриха. Началните нагласи бяха по-ралични, но в екипната работа и в мащаба на този огромен проект мечтите и идеите са едно, после идват  възможностите, опитът и не на последно място - интересите.  

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- Годината започнах  с ретроспективната изложба “Необозримо за Кольо К.” После почти три месеца бе тишина - до премиерата на “Одисей” на Драматичния театър. И за да не изпадам в буквална календарност, ще маркирам само акценти - незабравими спектакли на Опера Пловдив през цялото лято и на финала на 2019 г. с премиерата на “Фалстаф”; уникален “One Dance Week”, който през последните шест сезона ни показа що е съвременен танц с актуалните имена в областта на изпълнителските изкуства; “Пловдив Джаз Фест” ни доближи до влиятелните джаз артисти в света като Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Дейв Уекъл, Ричард Бона и др.; към тях ще добавя “Седмицата на съвременно изкуство”и Фестивала на светлината “Луммикс”, по-миналогодишното издание на Hills Of Rock, завръщането на НОЩ/Пловдив; спектакъла с традиционни японски кукли „Принцът на морето и принцът на земята“ на  Кукления театър. Сред несъбитийните проекти са шрифтът на Пловдив, създаден от почерците ни, и платформата “Open Art Files” за всичко и всички в съвременното българско визуално изкуство. 

Имаше събития, които - и без да ползват градската субсидия, се асоциираха с програмата. Сред тях са концертът на “Аccept” на Античния театър; фестивалите на Младежкия хълм; гостуванията на оперните театри от страната, Софийска филхармония и др. 

Няма да скрия, че по някое време ми дотегнаха  “кебапчетата и кюфтетата”. Видя се, че има организации, които вероятно пишат красиви проекти, но и артисти, които правят действителна стойност в култура. В този контекст ми липсваше малко кураторски подход от страна на ОФ “Пловдив 2019”. Програми, ако щете, за създаване на нови легенди за града. Липсваха ми проекти на и за известните пловдивчани – артисти, музиканти,  художници, дарители. Естествено, имаше мероприятия, които натоварихме с големи, но несбъднати обещания. 

Всъщност най-голямото събитие е огромната и новосъздадена публика за едни и напълно липсващата при други проекти публика. Значи е имало и качество, и количество. 

- Къде се провалихме? 

- В ПР-а има един такъв закон, че ако нещо прилича на патица и кряка като патица, то трудно ще мине за сладкопойна чучулига.  Провалихме се в комуникацията. Кога е, какво е, какви са ни целите, какво ще оставим накрая  –  отговорите не достигнаха до пловдивчани. Инициативата не се превърна в градска кауза. Не се припозна и като най-мащабния културен проект в страната. И не можем да виним хора, институции и медии. Тежък бе имиджът на фондацията, натоварена с ангажимента да сбъдне Европейска столица на културата. Самата фондация по някое време изпусна посоката и започна да заприличва на по-богатата и щедра дуплексна структура на общинския отдел “Култура”. Наложи се усещането за няколко куфара изхарчени общи пари. 

Годината започна с фойерверки и скандал, още текат прокурорски проверки.Странни бяха и взаимоотношенията между принципала Община Пловдив и “Пловдив 2019”.  Общината удряше инцидентно по някой родителски шамар, фондацията се държеше като неразбран от никого пуберитет. 

Жалко е, че основните инфраструктурни проекти не се случиха -  Кино “Космос” и Концертна зала са руини, Баня Старинна - неремонтирана, Опера Пловдив продължава да си плаща наем в родния Пловдив, площад “Централен” все още е без акт 16 и т.н. В този аспект на апликационната форма, договорът ни за титлата бе подменен, не просто променен. 

Бизнесът на Пловдив също се дистанцира от проекта и не го прегърна като партньор и спонсор. Куцаше и мърчандайзингът – рекламните материали и сувенирите за Европейска столица на културата.   

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Eфект има от мига, в който онези няколко мечтатели се събраха и решиха градът да се бори за титлата. Не можем да махнем с ръка на този 10-годишен път. В живота големите неща се случват бавно, големите поразии – бързо, а големите пари свършиха. Не ми се иска нашата Европейска столица на културата да прилича на конкурса “Евровизия” – бляскава церемония, страхотна организация, рейтингово събитие...., но песните от него не стават нито хитове, нито се ротират по медиите. 

Можем да си стискаме емблемата Европейска столица, друг въпрос е дали ще има енергия и желание за изводи, за преглед на случилото се и несбъднатото, за подкрепа към културните институти, които действително правят културен продукт или дори да го кажа с думите на властта  - “добавена стойност” за града. Да, промяна чрез култура е възможна. Тя вече се случи, просто трябва да си подредим приоритетите. Разчитам на това през тази година.