От над 130 декара до малко семейно стопанство с повече от 20 различни култури – семейство от хисарското село Крислово търси начин да оцелее в битката с ниските цени и променящия се климат. Невин и Димитър Джумерски залагат на чиста продукция, директна връзка с клиентите и вече експериментират с растения, които доскоро биха изглеждали необичайни за полето край Пловдив.

В градината им редом до традиционните плодове и зеленчуци вече растат маслини и миникраставици, които приличат на малки дини. За семейството това не е просто любопитен експеримент, а начин да се приспособи към условията, които се променят все по-бързо.

Преди близо 30 години бащата на Димитър поставя началото на семейното стопанство. В най-силните му години то достига над 130 декара. Днес са останали около 20, но върху тях семейството отглежда повече от 20 различни култури.

За Димитър най-ценното наследство не е само земята.

„Освен земята, опитът, инфраструктурата, донякъде, която развихме, и основното наследство е способността да се борим с трудностите“, казва той.

Трудностите през годините променят и самия модел на стопанството. Вместо да произвеждат големи количества за борсите, Невин и Димитър постепенно се насочват към директна продажба на хората, които искат да знаят откъде идва храната им.

Клиентите могат не само да опитат продукцията, но и да посетят стопанството.

„Ние винаги им даваме да опитват и хората, които имат желанието, ги каним тук заедно с нас да берат, да опитат всяко едно нещо. Даже правим открити дни, за да може да се опознаят като хора кои сме, какво искаме да направим, за да има близък контакт с нас, да могат да ни се доверяват“, разказва Невин Джумерска.

Този модел обаче има и своята цена. Семейството признава, че малките производители трудно могат да се конкурират с цените в големите търговски вериги.

Причината е проста – голяма част от работата в стопанството се извършва ръчно, а работна ръка почти няма.

„Малките земеделци произвеждаме много по-качествена продукция, но за цените не можем. За съжаление във веригите цените са много, много по-ниски. При нас няма как да се случи, защото е много ръчен труд и нямаме работна ръка. Само ние сме и разчитаме изцяло на природата“, казва Невин.

А именно природата постепенно поставя нови правила.

Сред най-необичайните култури в стопанството вече са маслините. Димитър признава, че допреди години не би повярвал, че ще ги отглежда именно тук.

„Не, въобще не бих повярвал. Да, не са много дървета, но все пак те са тестови. За момента всички се представят много добре и тази есен е планирано вече засаждане на малко по-големи площи“, обяснява агрономът.

Първите резултати дават достатъчно увереност на семейството да продължи експеримента.

Но променящият се климат според Димитър може да наложи още по-сериозна трансформация на земеделието през следващите години.

„Ако продължат наистина неблагоприятните условия, си представям всичко в оранжерии, само със засенчване, дъждовни инсталации. Само това би спасило производството следващите 10–20 години, ако продължава с тези темпове“, казва той.

През годините не са липсвали и моменти, в които семейството е обмисляло да се откаже.

За Невин обаче причината да продължи е много лична – това е храната, която иска да дава и на собственото си семейство.

„Аз всичко това произвеждам и за моето семейство. Не мога да ги оставя без тази храна. Не мога да ги изпратя във веригите, защото не знам как са ги произвели тези зеленчуци, плодове, какво има в тях. И предимно заради моето семейство продължаваме да произвеждаме и ще произвеждаме въпреки всичко“, споделя тя.

Дали стопанството ще продължи още 30 години, според Димитър вече зависи не само от времето, пазара или реколтата, а и от потребителите.

„Потребителите са ни нужни. Нужни са хора, които да искат това, което произвеждаме и да са готови да платят за качествена продукция“, казва той.

Така в Крислово едно семейно стопанство се опитва да намери своя отговор на променящото се земеделие – с по-малко площи, повече разнообразие и култури, които само преди няколко години биха изглеждали почти немислими край Пловдив.