Матей идва на този свят в кома.
Лекарите го връщат към живота с реанимация още в родилната зала. Въпреки всичко той оцелява и прекарва четири месеца под наблюдение на неонатолози, които дават надежда, че най-тежкото е останало зад гърба му.

Матей расте, вече е на почти 4 годинки. Усмихва се. Да, прохожда по-бавно. По-тих е. По-различен. Но всяка малка крачка изглежда като победа след трудното му начало.
Докато не идва още една диагноза, която преобръща живота на семейството.

На 2 години родителите забелязват, че Матей не се обръща, когато чуе името си. Не говори като другите деца. Не разбира забрани, инструкции и правила. Вместо да играе на площадката, тича без посока, сякаш е сам в собствен свят. Матей не може да бъде оставен сам нито за миг.

Дните на семейството му се превръщат в безкрайно изтощение, страх и безсилие. 
Диагнозата е детски аутизъм.
Да си родител на дете с аутизъм в България, означава животът ти да се обърне на 180 градуса.

Поне единият родител трябва да се откаже от работата си, ако няма външна помощ. Детето трябва да е в постоянно присъствие на възрастен. Всяка мисъл, всяко усилие и всяка секунда трябва да бъдат посветени единствено на неговото развитие и на неговата безопасност.

Майката на Матей напуска работа, за да бъде до него денонощно. Семейството остава с един доход, а истинската битка тепърва започва.

След дълго търсене родителите откриват център за деца с аутизъм и проблемно поведение в София. Там идва и първата надежда.

Само три дни след началото на терапията Матей сам обува обувките си за първи път.
За повечето хора това е едно автоматично, напълно незабележимо действие. Родителите на Матей обаче ще помнят този ден цял живот.

Днес, след 8 месеца терапия, Матей вече комуникира по-добре, говорът му се подобрява и постепенно започва да намира път към света около себе си. Изключително е важно терапията да не бъде прекъсвана. Постоянството дава шанс на деца като него да се развиват.

Семейството вече не успява да се справя само.
Бащата е единственият работещ.

Нямат подкрепа от близки или роднини, а всяка терапия е едновременно надежда за Матей и непосилен разход за семейството.

От първата секунда на живота си Матей показва, че е истински боец. Днес той има нужда от хора, които да му помогнат да продължи напред.