От 12 до 19 юли 2019 г. във фоайе „Изкуствотека“ на Народна библиотека „Иван Вазов – Пловдив може да бъде видяна изложбата „Леонардо – благородният гений“.

Тя е дело на Посолството на Италия в София, съвместно с Италианския културен институт и НБ „Иван Вазов“. Посветена е на 500-годишнината от кончината на гениалния Леонардо Да Винчи.

В нея на дванадесет пана са представени най-известни негови произведения в областта на живописта, архитектурата, инженерните науки, ботаниката, анатомията, музиката. Изложбата дава изключителния шанс да се докоснем до необятния свят на Леонардо.

Леонардо е гледал на науката и изкуството като на едно неделимо цяло. Всъщност той е разглеждал и целия свят в неговото единство. Бил е изпълнен с любопитство, искал е да разгадае тайните на света, а в изкуството си е втъкавал и елементи от своите природонаучни познания.

Леонардо е роден на 15 април 1452 в Анкиано – квартал на градчето Винчи в областта Тоскана. Родителите му – нотариус и 16-годишна прислужница, не са били женени. Леонардо отраснал при дядо си и отрано си проличало, че обича да рисува. Успял да стане чирак в ателието на прочутия по онова време скулптор Андреа дел Векио, който изработвал поръчкови творби за Медичите – семейство на търговци и банкери, което в продължение на векове контролирало Флоренция с властта и парите си.

Леонардо да Винчи успява да влезе във висшето общество и да стане член на известната флорентинска гилдия на художниците. През този период рисува различни портрети и образи на мадони, някои от които преработва по няколко пъти. Най-известната му картина, която в продължение на години носел винаги със себе си, където и да отиде, е световноизвестният му шедьовър „Мона Лиза", която днес е изложена в парижкия Лувър.

Леонардо често рисувал женски образи, но в личния си живот се е интересувал по-скоро от мъже. С портретната си живопис той също влиза в противоречие с творческия канон по онова време. Вместо да рисува дамите в профил, както било обичайно тогава, те обикновено гледат наблюдателя право в очите.

Ненапразно наричат Леонардо универсален гений – той твори в много различни области, а не само в живописта. Той така и не оставя прекалено голям брой картини - едва около 12 творби се смятат за негово дело. Затова пък е оставил огромен брой скици, анатомични изследвания, огледално обърнати текстове и строителни планове, проекти за танкове, летателни уреди и дори за един леководолазен костюм. Създал е проекти за мостове и дори един градоустройствен план. Повечето от неговите идеи обаче остават неосъществени.

Флоренция, Милано и Рим – трите столици на Ренесанса – са и градовете, с които са свързани животът и творчеството на Леонардо да Винчи. Там той намира поръчители сред богатите патрициански семейства, работи дори за Папата.

През 1516 френският крал Франсоа I го кани в двора си, осигурява му щедро заплащане и му дава свободата да работи над собствени проекти. Една от задачите на художника е била да организира разточителни, бляскави тържества за кралския двор. На 2 май 1519 Леонардо умира - според легендата – в прегръдките на френския крал в замъка Кло Люсе.

Многобройни изложби в Европа са посветени тази година на живота и творчеството на Леонардо да Винчи. Лувърът в Париж през есента ще покаже специална ретроспективна изложба. Британската  кралска колекция показва до 6 май многобройни рисунки на твореца в различни британски градове. От 24 май до 13 октомври в Бъкингамския дворец в Лондон ще бъдат изложени 200 рисунки на универсалния гений.