Вродените лицеви аномалии са сериозно предизвикателство както за самото дете, така и за неговото семейство. Сред най-честите състояния, които се лекуват в Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия за деца към УМБАЛ „Свети Георги“, са цепнатините на устната и небцето. Те могат да повлияят върху храненето, говора и някои аспекти от ежедневието на детето, но при правилно и навременно лечение прогнозата в повечето случаи е добра.

„В нашата клиника най-често лекуваме пациенти с вродени лицеви аномалии и по-конкретно такива с цепнатини на устната и небцето, които всъщност са най-честите в тази област“, обяснява пред TrafficNews д-р Иван Гинев от отделението.

Подходящият момент за хирургична корекция се определя индивидуално за всяко дете. Специалистите се водят от утвърдени медицински протоколи и преценяват съотношението между очакваната полза и риска за конкретния пациент.

„Идеята е операцията да бъде възможно най-безопасна за пациента, а не толкова да се извърши възможно най-рано. Преценяваме полза – риск за всяко отделно дете“, посочва д-р Гинев.

Обикновено оперативната корекция на цепнатината на устната се извършва около третия месец след раждането. При цепнатина на небцето операцията обичайно се извършва след 10-месечна възраст.

Цепнатините на небцето могат да създадат значителни затруднения при храненето в първите месеци от живота. Причината е, че анатомичната особеност затруднява нормалното засукване и създаването на необходимото налягане при хранене. С времето повечето децата успяват да компенсират тези трудности, ако няма други придружаващи аномалии. Говорът обаче е друга област, в която цепнатината на небцето може да окаже съществено влияние.  Затова навременното и правилно лечение е от особено значение за развитието на детето. То обаче не приключва с една хирургична интервенция. При децата с цепнатини на устната и небцето лечението е продължителен процес, който изисква работа на различни специалисти. 

„Ние виждаме децата за една, две, три операции, но всъщност лечението първо се състои от мултидисциплинарен екип, който включва също логопеди, ортодонти, психолози, УНГ лекари“, подчертава д-р Гинев. 

Според него за родителите диагнозата често е свързана със страх и несигурност. По думите му голяма част от притеснението произтича от липсата на информация и неизвестността какво предстои. Затова екипът насърчава семействата да се срещнат със специалистите възможно най-рано – при възможност дори преди раждането на детето, когато аномалията вече е установена. 

„Основният стрес идва от незнанието и притеснението какво следва. Затова най-добрият вариант е да се срещнем с тези родители преди да се роди такова дете в тяхното семейство“, казва специалистът. В екипа има и психолог, който оказва подкрепа на родителите и им помага да се справят със стреса и предизвикателствата, свързани с лечението.

Въпреки трудностите, които могат да съпътстват лечението, прогнозата за социалното развитие на децата в огромната част от случаите е добра.

„По отношение на социалното развитие на всички тези деца – 99% от тях достигат напълно нормално развитие и се развиват напълно адекватно в социалната среда без някакви смущения“, посочва д-р Гинев.

Това прави и ролята на родителите особено важна. Според специалиста нагласата, която семейството предава на детето, има огромно значение за начина, по който то възприема себе си и своите възможности.

„От съществено значение е отношението на семейството към децата, защото те са всеки ден с тях и нагласата, която те предават на своето дете, е това, което в крайна сметка реализира потенциала на детето“, допълва д-р Иван Гинев.