Лица от репортажи, документи и постановъчни кадри оживяват в тазгодишното издание на един от най-престижните и продължителни форуми в Пловдив - “Международни фотографски срещи ”. Фестивалното издание за 2019 г. се открива от 18 до 21 октомври – интензивен уикенд, пълен с емоции и срещи, отправна точка на фестивала, който ще продължи до края  на месеца - 31 октомври.

Откриващият уикенд ще предложи на любителите на фотографското изкуство много емоции и срещи, които ще се превърнат в отправна точка за цялостната програма на двуседмичния фестивал.

Фотография: Ванеса Уиншоп

Тази година събитието има за цел да анализира  различни  гледни точки в сферата на портрета, да проследи визуалния диалог  на съвременни фотографи, работещи в социална среда. В това издание артисти, фотографи и куратори са поканени да изследват темата на портрета в неговите многобройни прочити като изразни форми: документ, репортаж, постановъчен, всичко под наслова “VISAGES — IMAGES” / „ЛИЦА — ИЗОБРАЖЕНИЯ“ 

Изложбите ситуирани в най-красивата част на града - Стария Пловдив, ще покажат фотографско творчество в най-широкия смисъл на термина, като изразно средство и начина на интерпретиране от български и чуждестранни автори. Целта е отново да да бъдат насърчени фотографи и публика със срещи и дискусии,  както и с други предизвикателства като като уъркшоп, презентации и фотографски маршрути. 

Фотография: Владимир Василев

Фестивалът застъпва основните си ценности като откриването и популяризирането на новите таланти; общ и безплатен достъп до специално подбрани изложби на съвременна европейска фотография; създаване на социална и приятелска атмосфера за посетителите по време на тяхните срещи с изкуството на фотографията. 

Основен спонсор на фестивала е Община Пловдив. Събитието е включено в официалната програма на „Пловдив - Европейска столица на културата 2019” и Културната програма на Община Пловдив. 

Фондация “Пловдивско фотографско средище” е нестопанска институция за популяризиране на фотографията, стартирала през 1992 г. „Международни фотографскии срещи” като свой главен годишен проект. Арт директор и куратор от създаването на фондацията е доц. д-р Никола Лаутлиев. 

Фотография: Райна Власковска

МЕЖДУНАРОДНИ ФОТОГРАФСКИ СРЕЩИ - ПРОГРАМА 

19 октомври, събота 

10-11.30 и 12-13.30 ч., Балабанова къща
Преглед на портфолия с участието на Оливие Спилбу (Директор на Къща на фотографията, Лил), Петер Остерлунд (Директор на Музей на фотографията, Сундсвал), Евгений Березнер (Арт директор на фестивала Фотокрок, Витебск), Джордж Джорджу  (Фотограф, Великобритания) 

10.30-11.15 ч., Къща „Хиндлиян“
Срещи с авторите: Eгон Х, Соня Станкова 

12-13.30 ч., Балабанова къща
Срещи с авторите: Ванеса Уиншип, Владимир Василев, Адам Панчуг 

14.15 ч., Мексиканска къща
Срещи с авторите: Сергей Чиликов        

20 октомври, неделя 

10 ч., Експозиция „Енчо Пиронков“
Срещи с авторите: Райна Власковска 

10.30 ч., Експозиция „Енчо Пиронков“
Срещи с авторите: Томас Вагстрьом 

11 ч., Балабанова къща
Презентации: Оливие Спилбу                                            

12 ч., Балабанова къща
Презентации: Евгений Березнер                                    

13 ч., Балабанова къща
Презентации: Петер Остерлунд 

19.30 ч., Terzo Mondo
FARWELLDRINK 

24 – 26 октомври, сряда – петък 

10.30-13.30 ч., ЦПЛР ОДК Пловдив
Уъркшоп „Концептуална фотография“ с Йоанна Сакелараки 

Автори и изложби: 

Адам Панчук, роден 1978 г., е фотограф, който съчетава документалната и творческата фотография, често разказва истории с използването на портрети. Това му помага да изследва сферите на човешкото същество, до които не може да се подходи с традиционната документална фотография. Със своите проекти Панчук изглежда задава въпроси, едновременно пряко и метафорично, относно идентичността, съзнанието и отношението към живота на хората, които среща по пътя си. Най-важният му проект Карчеби, свързан с човешката връзка с природата и земята, беше отличен с първа награда в POY през 2014 г. „The British Journal of Photography” определи Панчук като един от най-обещаващите фотографи на по-младия генерaция. 

Родена през 1989 г. в Атина, Йоана Сакелараки е завършила фотография , журналистика  и култура . Нейните изображения предполагат изградено пространство на фантазия и загуба в рамките на магическия потенциал на трансформация и измислица, който камерата позволява. Интересува я как изображението утвърждава нещата при тяхното изчезване и ни дава силата да използваме нещата в тяхно отсъствие чрез измислица. Самите фотографии съшествуват между реалното и нереалното, което позволява на зрителя да повярва в реалното, което предстои; друг тип реалност.

Работата й „Истината е в земята”е включена в предложенията за наградите Prix Levallois 2018 във Франция и наградите Urbanautica 2018. Отличена с наградата за Следдипломно обучение на Кралското фотографско общество и номинирана за наградата Inge Morath от фондация Magnum, Prix Voies Off in Арл и Резиденцията за изкуство и култура на BMW в Париж. 

Егон Н – Нимбус: В началото бе имало произшествието, и инцидентът в камерата - папка, пълна с тъмни изображения, произведена автоматично от машината. За да се направят снимките разпознаваеми, те са обработени с автоматична корекция на изображението без лична намеса. По този начин са създадени образи на приличащи на нимбус образи, сравними с картини на изчезнали и заличени лица на апостоли и светци с нимбус, направени няколко дни по-рано в манастир в подножието на Родопите. Това може да е медитация по въпросите на паметта, сходството и различието, разпознаването и проекцията, въображението и очакването, лицето и вярата. 

Райна Власковска (р. 1984 София) е фотограф, специализирана в исторически фотографски процеси. Последните седем години тя посвещава на мокър колодион процес. Целта на проекта Бергенери е да разработи архив от портрети, който повдига въпроси за нашето място като личности в историята и се опитва да изобрази груповия манталитет и колективното подсъзнание в този норвежки град; в същото време, той адресира лични проблеми относно мястото на автора в това конкретно общество. От 2007 г. творбите й са показани в множество индивидуални  и групови изложби: в Musee de l'Elysee в Лозана; Фото център Rayko, Сан Франциско; Център за изящно изкуство, Форт Колинс; Национална художествена галерия, София. 

Соня Станкова е студиен фотограф, фоторепортер, а след 1990 година   фотограф на свободна практика. Фотограф - художник от 1990 година. Преподавател по фотография в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство. В творчеството си преминава през различни етапи, като за всеки проект използва различни техники на изпълнение. Снима аналогова черно-бяла и цветна фотография, прави инсталации. От 1984 година участва почти във всички големи форуми в страната: „Биенале на българската фотография“, „Месец на фотографията“-Пловдив, „Месец на фотографията„ - София и др., както и фотографски събития в чужбина. Нейни фотографии са публикувани в специализирани фотографски списания „Colors” of Benetton, „Mary Claire”- Italy, „Photo eye” и „PHO” -България. В „Профили“ в търсенето на човешкото лице като документ на времето, откривах хора с  различен начин на живот, мироглед и съдба. Предлагах   да застанат пред камерата ми като израз на съпричастност към идеята „Пловдив Европейска  столица на културата 2019“ . Те имаха убеденост, че със силата на изображенията могат да провокират обществените възприятия и  стимулират социални промени. 

“Вратове” събира в красиво произведени изложбени нежни портрети с над 50 вратни извивки, различни по възрасти и характери, направни от шведския фотограф Томас Вегстрьом (роден 1955 г.). Обикновено на заден план, в сянката на лицето - точно не фокусът на портрет - задната част на врата тук получава пълното внимание на камерата. Гладка и набръчкана, тънка и дебела, луничава и неопетнена, всяка шия, разкривана на разкошните черно-бели фотографии на Вегстрьом, изглежда предизвиква нещо от тялото и преживяванията на неговия субект. Известният писател Карл Ове Кнаусгор (автор на „Моята борба“ ) написа есе за нашата най-уязвима, но неизменяема част на тялото. „Вратът е във времето, принадлежи на времето, но не се формира от него“, пише Кнаусгор. "Ако тези снимки можеха да бъдат направени преди десет хиляди години, те щяха да изглеждат същото.” 

Сергей Чиликов (р. 1953, Русия) е един от най-забележителните практици на „новата” фотография, възникнала в СССР през 70-те години. Тази специално подготвена изложба, курирана от Евгени Березнер, арт директор на Международния фестивал на фотографията във Витебск (Беларус), представя този значителен автор на вниманието на българската публика.

Тясно свързана с движението Соцарт (Съветски поп арт), работата на Чиликов е подривен отговор на строгата Брежневска епоха на СССР. Далеч от потисничеството на общественото общество и в личния живот на битовите ситуации, хората бяха свободни да се държат както искат. Чиликов обръща обектива към поданиците си в това освободено състояние. Неговата изложба предлага поглед към завладяваща минала контракултура, която има поразителен отзвук за нашите общества днес. Участник е на множество групови и самостоятелни изложби в Европа и САЩ. Има специален проект по време на 52-то Венецианско биенале през 2007 г. Номиниран за награда Кандински за съвременно руско изкуство през 2008 г. През 2011 г. Schilt Publishing (Амстердам, Холандия) публикува книгата „Сергей Чиликов. Избрани произведения. 1978 ". Участник в аукциона на Sotheby през 2013 г. Сергей Чиликов е доктор по философия. 

Ванеса Уиншип Hon FRPS (родена през 1960 г.) е британски фотограф, който работи върху дългосрочни проекти за портретна, пейзажна, репортажна и документална фотография. Нейнате творби са изложени в международен план, включително два пъти в Националната портретна галерия, Лондон и Rencontres d'Arles, Франция. Първата й голяма институционална самостоятелна изложба във Великобритания е в Barbican Art Gallery, Лондон, 2018. Уиншип спечели две награди на World Press Photo Awards, „Фотограф на годината“ на Sony World Photo Awards, наградата Анри Картие-Бресон (първата жена, която я получава) и през 2018 г. получава почетно стипендия на Кралското фотографско дружество. Тя се присъединява към Agence VU през 2005 г. “Тя танцува на Джаксън” (2011–2012) изследва основните човешки връзки между хората, като същевременно проследява историята на насилието, характеризиращо страната, от Калифорния до Вирджиния, Ню Мексико до Монтана и все още въздействащо на населението. Следвайки великите майстори на фотографията, включително Уокър Евънс, Робърт Адам и Робърт Франк, Уиншип чувствително се ориентира към вписаните белези на пренебрегването, които преобразяват някога проспериращия пейзаж. 

Владимир Василев (роден 1977 г., България) е независим фотограф от 2008 г. През 2001 г. заминава за Франция, където прекарва осем години в очакване да бъде легализиран гражданин, като през цялото време следва пътя на фотографията. Изложбата T(h)races избягва ot носталгичните клишета, за да попита  какво остава от страната, чрез галерия от спонтанна и понякога абсурдна серия от портрети. T(h)races портретира днешна България с жив цвят, тънка ирония, надежда и смел глас. Проектът му е специално избран за наградата Роджър Пик с изложба в SCAM през 2010 г. и през 2017 г., той също е част от селекцията на журито на изданието на „Circulations“ за 2013 г. Той получава специалното отличие на журито от Samaritan Grand Prix през 2013 г. Финалист на наградата за фотография в New East показва фотографиите си във фондация Calvert 22 в Лондон и Санкт Петербург в музея Росфото.