„Той свиреше в най-известните софийски групи за онова време с Емил Димитров, Лили Иванова, Маргарита Хранова, Богдана Карадочева, „Шест плюс едно“, оркестър „София“. Никога не съм бил по-горд като пловдивчанин от един случай. Отивам му на гости в столицата и след три дни запой тръгваме да се прибираме. Минаваме през „Кристал“, а отвън на масите се събрали всички нашумели музиканти – „Щурците“, „Тангра“, „Сигнал“. Виждам с периферията как се бутат: Стоунса минава. В един момент някой се обажда: О, Личо, заповядайте, де, елате да се видим. Да, отговори, Личо, ще дойде и този ден. Когато се научите да свирите, ще дойда да седна на вашата маса. А сега си гледайте работата! Настана пълна тишина. Никой не посмя да каже нищо. Това означава авторитет. Безспорно рокът в Пловдив тръгна благодарение на Личо Стоунса“. Това разказа преди време една от емблемите на легендарното пловдивско Вариете - вокалистът Стефан Костов - Тето. Бате Тето ни напусна през 2020 г., покосен от коварна болест. След него отлетяха още легенди на пловдивската бохема, сред които и най-близките му приятели саксофонистът Господин Господинов – Чоко и басистът Светлозар Нецов – Заро. А вчера към небесния бенд се присъедини и Личо Стоунса.

Илия Караянев си отиде на 76 години след боледуване. Виртуозен китарист, велик музикант, емблема на пловдивския рок, безспорна легенда, запалил цяло поколение, една от най-ярките фигури във Вариетето. До последно живееше за китарата си и любимия Пловдив. С часове можеше да разказва за славните времена, когато градът ни бе Меката на българската музика. В прословутото Вариете са властвали бандите на Личо, Георги Алаинов-Алаина, Ванко Филибето, Заро Нецов, Чоко, Чавдар Георгиев – Чарли, Иван Енев – Ванкиша, Едуард Закеосян – Еди и останалите от тази луда компания, а гостуващите софийски групи са били само пълнеж в афиша.

Личо става момче от рока още в началните класове на гимназия „Димитър Благоев“. До родната му къща до аптека „Марица“, срещу Имарет джамия, се намирали двете работилници за магнетофони и радиоапарати. Там постоянно се слушала музика, и то най-модерните парчета. Заедно с китаристите Роберт Стоянов – Роби и Георги Димитров – Геша чуват за първи път „Шадоус“. „Роби и Геша имаха вече китари, а аз нямах. Затова реших, че ще им ставам барабанист, джазках по една кутия – аралма да става. Били сме на по 14 години. Един ден Заро от нашата махала, Бог да го прости, дойде и ми каза: „Баща ми ми подари една китара, но от мен няма да стане музикант. Личо, взимай я!“, разказваше Стоунса за началото на музикалната си кариера.

Първите уроци взима от бащата на Геша – чичо Гошо, който свири руски и италиански песни. Мъжът му дал и първия магнетофон назаем. Показал му кака да сваля оборотите с кибритена клечка. „Ако за три дни не научиш „Апахи“ на „Шадоус“, повече магнетофон няма да видиш“, отсякъл техникът. Личо се затворил вкъщи и започнал да учи тон по тон. След три дни изсвирил парчето едно към едно. Гошо бил толкова впечатлен, че му оставил магнетофона за месец, за да научи целия репертоар на „Шадоус“ и Ерик Клептън.

Започва да се занимава професионално с музика още в ученическите си години, когато е открит от диригента на големия оркестър към Профсъюзния дом Стефан Пехливанов. Прави формация заедно с Роби, Геша, Кольо Врачев (клавир) и  барабаниста Борето Бозука. Тръгват на концерти из цялата страна, като навсякъде ги посрещат препълнени зали, които изпадали в екстаз, щом чуят китарите.

По онова време обаче рокът е посрещнат на нож от властта в България, а музикантите имат сериозни проблеми. Без премеждия не се разминал и Личо. Понеже имал роднини в ГФР, го изпратили да служи в Строителни войски в Елин Пелин на най-тежката работа. Един ден с двама други бойци решили да бягат. Отишли на гости в София на Александър Петрунов, басист на „Сребърните гривни“. Другите сглупили да се похвалят на останалите войници, че скоро ще им пращат писма от Америка. Рокаджиите купонясвали цяла нощ, а на следващия ден пловдивчанинът се върнал в поделението и спокойно легнал да поспи. Оказало се обаче, че всички го търсят. Веднага го вкарали в ареста, след което - два месеца в Окръжно управление на МВР. „В килиите не знаех ден ли е, нощ ли е. всяка сутрин един изливаше на земята кофа с вода. Не можеш да седнеш, нито да легнеш. Отслабнах, станах бял като тебешир. Сутрин даваха само фасул без сол и ориз с една дървена лъжица, за да не се самоубиеш“, разказваше Личо. В крайна сметка съдът му дава една година, той излежава шест месеца в дисципа, но това му се лепнало в досието и после не го пускали зад граница. На Запад успява да излезе чак след години, благодарение на вуйчото на Маргарита Хранова – генерал Нешев.

През 1967 г. съдбата го среща с легендарния певец Емил Димитров. Тогава пловдивчанинът забива на абитуриентската си вечер в „Тримонциум“, а Емил също е поканен като гост-изпълнител. „Остана да ме слуша и в паузата ме викна. Попита: Личо, ти много добре пипаш китарата, мога ли да те взема при мен? Аз обаче есента трябваше да вляза в казармата. Благодарих му, а той каза: Някой ден ще се видим отново и ще работим заедно, да знаеш“, спомняше си Личо. Този ден се оказва три години по-късно – през 1970 г. Личо излиза от казармата и една вечер Стефан Костов го вика на прослушване при Емил Димитров на Летния театър. Младият китарист вече е цар на парчетата на Ерик Клептън, Джими Хендрикс, „Анималс“ и само след 10 минути свирене Емил го взима в групата. „Работих с Емо една година. Живеех в неговата вила, там правехме репетициите“, разказваше Стоунса. По това време се ражда синът на Мариета и Емил и Личо осъзнава, че не може вечно да живее при тях. Затова приема предложението на оркестър „София“, които му осигуряват квартира, месечна заплата и турнета.

Съдбата спасява Личо от прочутата катастрофа със самолета, в който намери смъртта си Паша Христова. „Обади ми се диригентът на оркестър „София“ Николай Арабаджиев – Фучо, че на следващия ден в 8 часа вечерта ще правим запис с Паша. Предупреди ме да не закъснявам, защото целият оркестър на Вили Казасян ще е там. Качих се от Пловдив на един по-ранен влак и в 2 часа бях в столицата. Какво да правя до осем? Отидох директно при Атанас Гугов – Нако Циганина да го видя. Той ми се зарадва, пусна „Бийтълс“, извади едни бутилки с руска водка. Пихме, после виках такси два часа, тогава бяха рядкост. И отидох за записа към 20.30 ч. всички се бяха ядосали. Николай Арабаджиев дойде при мен и ми каза: Край, дотук беше. Хем закъсня, хем си пил“, спомняше си рокаджията. Разделят се, а само два месеца по-късно се разбива самолетът с оркестър „София“ при излитане от летището.

Голяма част от професионалния му път е свързан с пловдивското вариете – огромна за времето си сцена, на която десет години подред по две групи свирели всеки ден от Есенния до Пролетния панаир. Стъпването на тази сцена било невероятен стимул. За България и целия соц. лагер вариетето било като „Карнего хол“ и „Роял Албърт Хол“. Вариетето стартира през 1970 г. в палатата на химията в Панаира като обект на „Балкантурист“. За всички големи музиканти у нас искат да свирят тук, но голямата звезда е Личо Стоунса.

Заради вариетето софиянци пълнят целия хотел „Марица“ за уикендите. Рекордът е 2500 души на един Великден. Дотогава никой в България не е свирил пред толкова много хора. Вътре обстановката била като в Западна Европа. Личо получавал редовни покани да свири на Великден, за да задържи младите пловдивчани да не ходян на църква. Трябвало да свирят до 2 часа след полунощ, като им давали по 100 лева хонорар на човек – огромна за онова време сума.

В началото на 1972 г. Личо започва работа при оркестър „Шест плюс едно“ и е с тях до лятото на 1973 г., тъй като групата се разпада.

Веднага след това е поканен от Лили Иванова и остава с нея до 1976. Неведнъж е признавал, че от всички звезди, с които е свирил, най-добре се е чувствал с Лили Иванова. „Тя е номер 1 в България“, категоричен бе Личо.

За първи път излиза в чужбина с нея – на участия в едно от най-скъпарските казина в Истанбул. По това време примата на родната естрада е женена за Янчо Таков, сина на един от доайените в ЦК на БКП, и не е проблем да изведе от страната дори човек с досие. „Дойде време да заминаваме за Турция и Янчо каза, че имам отказ. Лили заяви: Аз без Личо не тръгвам. На другия ден паспортът ми беше готов“, разказваше Стоунса. Точно в Турция през 1973 г. той прави и първата плоча на „Диана Експрес“ с Митко Щерев. Двамата работят заедно, но влизат в конфликт и Щерев изтрива всички сола на Стоунса. А на плочата вместо Илия Караянев е записано името на Косьо Атанасов (ритъм китарист на „Щурците“).

Примата купува най-модерната техника за групата и заедно изнасят концерти из цяла Европа. В СССР събират по 20 000 души публика. Лили изпълнява своя репертоар, а бандата подгрява с такива парчета, че направо чупи залата.

Не е тайна, че двамата са имали не само професионални отношения. В годините се носеха слухове, че интимните им отношения са прераствали и в сериозни скандали и дори, че Личо й е посягал. Той обаче винаги е говорил с много любов за нея и е бил категоричен – никога не я е удрял. 

В следващите години работи с група „Бумеранг“, Маргарита Хранова, Стефан Димитров и Богдана Карадочева. През 1984 г. емигрира в Швеция и остава там 10 години.

Въпреки огромния си талант, Личо Стоунса така и не успя да издаде албум. Не продаде песните се в многохилядни тиражи. Но заедно с останалите музиканти от златното поколение написаха историята на рока в Пловдив.