Лекарят на годината проф. Генчо Начев: Нека отворим сърцата си за доброто

Автор: Добринка Димова 1976
Лекарят на годината проф. Генчо Начев: Нека отворим сърцата си за доброто

Началникът на Отделението по кардиохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив проф. д-р Генчо Начев, д.м.н., бе удостоен с отличието „Лекар на годината 2026“ на Българския лекарски съюз в категорията „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност“. Признанието е за дългогодишната му работа и значимия принос към развитието на кардиохирургията в България. Пред TrafficNews проф. Начев говори за отговорността, която носи подобна награда, за изграждането на добър хирургичен екип и доверието между неговите членове, за развитието на сърдечната хирургия и проблемите, които продължават да поставят сърдечносъдовите заболявания сред водещите причини за смъртност. Той коментира и защо профилактиката и навременната реакция са толкова важни, както и какво според него трябва да промени българинът в отношението си към собственото здраве.

– Проф. Начев, как приехте отличието „Лекар на годината“? След толкова години в медицината какво означава за Вас подобно признание?

– Първо, приех го с удовлетворение. Това е чест, още повече че отличието е присъдено от съсловието в лицето на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия. То е признание за всичко, което е свършено.

На второ място, това признание не е само за мен, защото сърдечната хирургия не е One Man Show. Тя е екипна дейност – осем души участват в една операция, да не говорим колко повече се включват в грижите след нея. Затова приемам наградата и като признание за цялата гилдия в областта на хирургията.

На трето място, тя носи отговорност, защото задължава. Наградата е за приноса, който съм дал. Обективно погледнато, такива отличия се връчват малко преди човек да си отиде (смее се). От тази гледна точка имам някои съображения, но мисля, че все още имам сили да дам според възможностите си на пациентите, на колегите и на обществото.

– Казахте, че сърдечната хирургия е екипна работа. Как се изгражда добрият екип и има ли млади хора, които искат да поемат по този път?

– Да, има млади хора, които искат да се развиват в тази посока, включително и жени. Преди това беше много рядко, но сега има жени, които искат да учат, да се развиват и да практикуват кардиохирургия.

Един екип на първо място трябва да има дисциплина. Тя е в основата на успеха в тази дейност. Дисциплината почива на изградени правила, с които се запознава всеки член на екипа. Всяко отклонение от тях носи огромен риск – както за успеха на операцията и доброто състояние на пациента, така и за най-страшното – неблагоприятния изход.

Затова най-важното е първо да бъдат създадени правила и второ – всеки да ги спазва стриктно, включително ръководителят на екипа. Правилата важат за всички, улесняват работата и предпазват лекаря.

Аз съм бил в операционната на светила като Кирклин, който е написал основният учебник по кардиохирургия. Когато отидох при него, той вече имаше над 40 години опит. Въпреки това отзад му диктуваха стъпките – първа, втора, трета. Той не само знаеше какво трябва да прави, но сам беше написал тези правила. Възможно е това да имаше и възпитателна цел за всички около него, но предпазваше и самия него. Правилата са за всички и трябва да се спазват.

Второто важно условие за добрия екип е освен подготвени хора между тях да има доверие и връзка, при която три хода преди операторът да направи нещо, колегата срещу него вече да знае какво предстои. Именно това е доверието. В един екип участват осем души – лекари, сестри и перфузионисти, без да броим санитарите. Ако няма доверие между тях, винаги може нещо да куца.

Между другото, изборът на екип у нас струва 450 евро за целия екип от осем души. В Солун хонорарът на опериращия хирург е между 7500 и 11 500 евро, а в Германия – между 9000 и 16 000 евро. Това са данни от Националната здравноосигурителна каса, тъй като когато някой иска да се оперира в чужбина, оттам изпращат при нас запитване за становище дали съответната операция се извършва в България. Към запитването се прилагат и офертите. Това, което получаваме у нас, е подигравка с труда.

За да се оцени реалната ефективност на болниците, е необходим задължителен национален регистър на оперативните интервенции, в който смъртността да се изчислява съобразно предоперативния риск.

– След толкова години в професията все още ли се вълнувате и притеснявате ли се, преди да влезете в операционната? Обсъждате ли предварително всеки случай?

– Това е рутинна работа, няма място за притеснение. Преди всяка операция, още предния ден, се събира консилиум и случаят се обсъжда. Ако по време на дискусията излезе нещо допълнително, операцията може да бъде отложена с един ден, да се направи още някакво изследване и тогава да се пристъпи към нея.

Не трябва да влизаш в операционната, без да познаваш пациента в детайли и без да имаш изграден оперативен план. Трябва да знаеш какви усложнения могат да те изненадат – на базата на наученото и натрупания опит. Задължение и отговорност на опитния хирург е да предава на останалите знанията си за възможните усложнения.

И въпреки че си подготвен за всичко, пак може нещо да те изненада. Но това е част от професията. На конгресите въведох сесия „Найтмер“ („Моите кошмари в кардиохирургията“). Тъй като сме хора, които работим една и съща професия и се познаваме, откровено разказваме какви тежки проблеми сме имали. Понякога те са толкова сериозни, че се превръщат в кошмари – след това ги сънуваш. Човек трябва да е подготвен за всичко.

Аз работя хирургия от 51 години, съдова хирургия – от 48 години, а кардиохирургия – от 42 години.

– Как се промени кардиохирургията през тези години?

– Много се промени. Имах късмета една от многото ми специализации в чужбина да бъде в Хюстън при д-р Майкъл Дебейки. Не казвам професор, защото той е свръхпрофесор – учил е всички ни, но там го наричат просто доктор.

Това, което видях тогава, беше немислимо да се прави у нас. Постепенно започнахме да го прилагаме и в България. Сега, когато виждам колко много се е развила кардиохирургията, осъзнавам колко назад е било онова време. Разбира се, през тези години и медицината в чужбина се е развила значително.

Затова важи правилото, че ако искаш просто да поддържаш едно ниво в кардиохирургията, безвъзвратно изоставаш. Трябва да си в крак с всичко новопубликувано и да следиш кое е в процес на експеримент. Ние сме бедна държава и не можем да си позволим да експериментираме с методи, които все още не са утвърдени. Но всичко, което вече е наложено и е доказало ефекта си, трябва възможно най-бързо да въвеждаме.

– Успяваме ли да го правим?

– Да, специално в кардиохирургията го правим. Това беше моята мисия – своевременно да се въвежда всичко, което вече е утвърдено.

– Болно ли е сърцето на българина?

– Болно е, защото българинът не мисли за сърцето си като за част от начина си на живот, не обръща достатъчно внимание на профилактиката и на оплакванията, когато се появят.

За всички е ясно, че качествената профилактика води до по-малко заболявания. Навременното обръщане на внимание на симптомите пък означава по-бърз ефект от лечението и по-малък разход за обществото. Когато едно заболяване бъде открито в началото, има много начини да бъде лекувано ефективно, така че оплакванията да изчезнат и човекът да се чувства здрав, при това с много по-малко средства. Когато настъпят усложнения, разходите са значително по-големи.

Целта на сърдечната хирургия не е просто да удължи живота – колко ще живее човек, решава Онзи отгоре. Въпросът е времето, което ни е дадено на тази земя, да бъде изживяно с удоволствие, без мъка и оплаквания. Да можеш да се радваш на децата, внуците и близките си.

– Защо въпреки развитието на медицината сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност?

– Това е много хубав въпрос. Инвазивната кардиология в България напредна много. Друг е въпросът дали трябва да има толкова много лаборатории и толкова много кардиохирургии. В Европа при население между един и два милиона души има една кардиохирургия. В България в момента те са 13, седем от които в София, при население от около шест милиона души. Във Виена и Берлин например има по две.

Същото е и с инвазивните кардиологии. При тях обаче е по-обяснимо да има повече центрове, защото първите два часа от появата на симптомите са ключови. Човек с признаци на започващ инфаркт или исхемична болест на сърцето трябва в рамките на два часа да стигне до специализирана кардиологична помощ с инвазивна кардиология. Там се извършва необходимото изследване и се преценява дали трябва да бъде поставен стент.

В тази област България напредна много. Инфраструктурата в страната обаче не е добра и все още има места без достатъчен достъп до специализирана помощ. Затова е възможно да има нужда от повече инвазивни кардиологии, за да може хората от всяка точка на страната да получат навременна помощ.

Инвазивната кардиология допринесе много за намаляването на пряката смъртност от инфаркт. Общата смъртност от сърдечносъдови заболявания обаче не намалява, защото хората са немарливи към здравето си – не отиват навреме на лекар, не спазват предписанията и не променят начина си на живот. Продължават с луканката, ракията и туршията.

Стресът също е много – ядосваме се за какво ли не. Ако си кажем: „Така е рекъл Бог или съдбата“, ще приемаме нещата по-лесно. Достатъчно интелигентен си, за да осъзнаеш, че не можеш да промениш всичко. Ако имаш силата да промениш нещо – добре, направи го. Но когато не можеш, няма смисъл да изразходваш енергия, която става негативна и те уврежда. Според мен това е една от причините за високата заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания. България е сред първите места по смъртност от тези заболявания.

Животът, който ни е даден, е кратък. Нека отворим сърцето си за доброто. Тогава сме по-здрави, по-усмихнати и приемаме живота по-добре. А доброто се връща. Нека не си завиждаме и да спазваме Десетте Божи заповеди – първата е да не си създаваме идоли.

 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина