Лекар от Пловдив: Задухът може да е знак за сърдечна недостатъчност, не само за коронавирус

Автор: Добринка Димова 9906
Лекар от Пловдив: Задухът може да е знак за сърдечна недостатъчност, не само за коронавирус

Д-р Илчо Илчев е кореняк пловдивчанин. След дипломирането си в МУ-Пловдив работи в Центъра за спешна медицинска помощ. Специалист по вътрешни болести и кардиология, притежава и европейски сертификат по сърдечна недостатъчност с научен интерес в тази област. Работил е както в болници, така и в доболничната помощ, а от 2013 г. има самостоятелна кардиологична практика, през която минават стотици пациенти

- Д-р Илчев, вие се включихте в кампанията на Института за здравно образование и Дружеството по кардиология в България за пътя на пациента със сърдечна недостатъчност. Труден ли е този път?

- Да, този път е труден, особено до поставяне на диагнозата. Много са причините за сърдечна недостатъчност, много са и факторите, които я провокират, както и индивидуалните особености на пациента. Симптомите й – задух, умора, отичане на краката, са израз и на други заболявания, което обърква хората. Сега задухът е особено „актуален“ симптом на COVID-19, но той е показателен при сърдечна недостатъчност.

Много често пациентите при поява на отоци или каквато и да е подпухналост на тялото си вземат диуретик – медикамент, който помага да се преодолее задръжката на течности в организма, или личният лекар им назначава такъв. Разбира се това помага, но забавя прегледа при кардиолог. А сърдечната недостатъчност не се лекува с диуретик.

- По данни на НЗОК за миналата година болниците в Пловдив са отчели близо 11 500 хоспитализации по повод сърдечна недостатъчност. Малко повече са хората, които са диспансеризирани с тази диагноза. Малко или много е това? Увеличават ли се тези болни с годините?

- Със сигурност тези цифри не са точни. В тях попадат и хора, които нямат сърдечна недостатъчност, а поради нуждите на хоспитализация или диспансеризация е поставена диагнозата. От друга страна, има много рехоспитализации, т.е един човек е неколкократно приеман в болница, така че трудно може да се каже точен брой пациенти с това заболяване. Но винаги може да си представим айсберга и че видимата част от него е това, което успяваме да регистрираме.

Проблемът е може би в широкия спектър на дефиниране на сърдечната недостатъчност. Например Европейското кардиологично дружество задължително изисква сърдечната недостатъчност да е потвърдена с ехокардиограф и други изследвания. Докато американските препоръки дефинират сърдечната недостатъчност още при наличие само на рискови фактори. Така всеки лекар е оправдан да постави дагноза сърдечна недостатъчност на пациент с артериална хипертония или исхемична болест на сърцето, които са най-честите причини, независимо дали има оплаквания, или строго определените ехографски показатели. Не е регламентирано това у нас.

- Според Дружеството, сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака, но е подценявана от пациентите. Какво показват Вашите наблюдения?

- Така е. Тази година на наш конгрес бе представен скорошен сравнителен анализ, който изследва продължителност на живота при сърдечна недостатъчност и при най-честите форми на рак и при двата пола. Например карциномът на пикочния мехур при мъжете е с по-добра прогноза. Но защо нашите пациенти не възприемат диагнозата си така фаталистично? Може би, защото съвременното лечение подобрява качеството на живот и тези пациенти не се чувстват обречени.

- Как се чувстват и обгрижват тези болни в ситуацията на COVID-19? Получават ли лесен достъп до специалист-кардиолог?

- В моята практика нищо не съм променил в приема, прегледите и контактите с пациентите, спазвайки всички необходими правила на дезинфекция, хигиена и носене на предпазни средства.

- Кое е най-важното, което пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да знаят, а не знаят? На какво имат право тези пациенти годишно – брой прегледи, изследвания?

- След последната наредба за диспансеризация голяма част от пациентите вече се проследяват при личните си лекари. Тези, които са диспансеризирани при кардиолог, имат право на 4 до 6 прегледа годишно с включена електрокардиография. Изследване на креатинин, калий и натрий  - един път годишно, и при влошаване допълнителни изследвания, включително рентгенография на бял дроб. Един път в годината се полага ехокардиография. Това е минимумът, заложен от Здравната каса. Всеки лекар прави повече от това за своите пациенти.

- Какво Вашите пациенти най-често пропускат?

- Пациентите със сърдечна недостатъчност са по принцип дисциплинирани, защото знаят, че пропускане на лекарства, нарушаване на хранителния и двигателен режим, повишаването на кръвното налягане или промяна в сърдечния ритъм са най-честите причини за влошаване.

- Кои са новостите в лечението на това заболяване? Колко години може да преживее човек с такава диагноза?

- В последните години навлязоха новости, които буквално за броени дни подобряват състоянието на пациентите, дават им сили и тонус, значително намаляват нуждата от диуретици, удължават живота им. Такива резултати има и при имплантиране на устройство за ресинхронизация при определени болни – т.нар. СRT. Mitra clip е друго имплантируемо устройство, което навлиза и помага на определена популация пациенти.

Тази година на преден план са медикаменти, които доскоро се изписваха само на диабетно болни. Надеждата за успешно лечение на пациентите със сърдечна недостатъчност се увеличава с всяка година.

- Можем ли да се предпазим от сърдечна недостатъчност и как пациентите могат да си помогнат сами?

- Изхождайки от парадигмата, че сърдечната недостатъчност е крайният стадий на сърдечно заболяване, например хипертонично сърце, прекаран инфаркт, което пък е резултат от неглижирани рискови фактори като артериална хипертония, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, затлъстяване и др., то за да се предпазим от нея, е необходимо да се борим с рисковите фактори. Поне тези, които зависят от нас. С фамилната обремененост и с възрастта не може да се справим, поне засега.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина