Легендарният музикант Кирил Маричков щеше да стане на 81 години днес. 

За съжаление той почина при падане от сцена за концерт на „Фондацията“ в село Селановци на 11 октомври 2024 година. Получи тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на която умира в линейката, на път за болница.

Роден е на 30 октомври 1944 година в София.

Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски. Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков (1919 – 2000), учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Майка му, Ирина Левиева (1922 – 1997), е художничка.

Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са рок формацията „Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците.

Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радиопредаване. Първоначално младите музиканти свирят кавърверсии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.

Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, Сигнал и Ахат, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на 20 век“.

С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на Щурците, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“. По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците.

През 1997 г. продуцира първия си самостоятелен албум, „Зодия Щурец“, като песните са изцяло по негова музика, издаден е от Балкантон на аудиокасета и компактдиск. През 1999 г. пише и изпълнява песента „Моят свят“ (м. и ар. К. Маричков, т. Иван Андонов) към сериала „Дунав мост“, която е считана за един от най-големите му хитове като самостоятелен певец. Това е и единственият текст на режисьора Иван Андонов, писан за песен. Следва албумът „Искам да кажа“, на който отново е продуцент и композитор, но е издаден от Орфей мюзик. През 2002 г. записва песента „Обичам те завинаги“ (м. и ар. К. Маричков, т. Ал. Петров), която се превръща в голям хит – освен самостоятелно, я записва и в дует с Белослава.

Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава.

През 2011 година той е ментор в „Гласът на България“. Неговият отбор стига до финала, но не печели конкурса.

От 2013 г. е член на супергрупата „Фондацията“.

През 2019 г. продуцира и издава албума си „75“, като музиката е изцяло негова и сам осъществява записите на песните в студио „Щурец“ и взема участие в смесването и мастеринга.

Наред с десетки български културни дейци като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20 век Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП (бившата БКП). През 1990 г. Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ I степен.